Заради късните студове, зърнопроизводители в Русенско очакват малко по-слаба реколта през тази година.
Засега това се виждало от започналата в някои райони жътва на ечемика. По-късно, когато започне прибирането на пшеницата, ще стане ясно дали и при тази култура добивите ще се доближат до миналогодишните.
Имаме притеснения за добивите от всички есенници, но на този етап не можем да предвидим какви са щетите от късните студове, каза за Новините на телевизия КИС 13 председателят на Регионален съюз на фермерите "Дунавско зърно" Милен Коев. Според него, може да се очаква жътвата на пшеницата да започне до 2-3 седмици.
Междувременно стана ясно, че Европейската комисия санкционира редица държави за неправилно управление на земеделски субсидии, като глобата за България е близо 5 милиона евро. Рекордьор е Гърция със санкция от над 400 милиона евро.
Вижте повече във видеото.
Положителни са очакванията на зърнопроизводителите за реколтата в Русенско.
На този етап, резултатите са по-добри от миналогодишните, каза за Новините на телевизия КИС 13 председателят на Регионален съюз на фермерите "Дунавско зърно" Милен Коев. По думите му обаче, е твърде рано за прогнози на старта на жътвената кампания.
Милен Коев обработва около 6000 декара в Русенско. Надява се на по-добра зърнена реколта от миналогодишната.
Макар със забавяне, зърнопроизводителите са получили помощта заради войната в Украйна, както е записано в споразумението. По думите на Милен Коев, миналогодишната реколта не е била пласирана на 100%.
Около 500 кг./дка е бил добивът при пшеницата в Русенско през миналата година.
Вижте повече във видеото.
Заради ранното цъфтене на овошките, все още има опасност от измръзване по насажденията в Североизточна България при по-сериозно застудяване.
Според производители, може да се очакват щети ако температурите паднат от -3 до -5 градуса.
Заради изключително топлата зима през последните три години, някои от овошките, са започнали да цъфтят още в края февруари, споделя притеснението си Синан Вейсал. Според него, критичният период за овошките все още не е преминал и дава пример с миналата година.
Въпреки че държавата е обезщетила стопаните, остава проблемът със застраховките. В много случаи, стопаните дори да желаят да сключат такива, получавали отказ.
През миналата година, пропадналите площи с трайни насаждения само за Русе и Силистра са били между 6000 и 7000 декара.
Вижте повече по темата във видеото.
Липсата на търговия със зърно и високата себестойност на продукцията може да изправи част от фирмите пред фалит.
За това предупреждават зърнопроизводители в Русенско. Освен това, тазгодишната реколта се оказва по-слаба от очакваното заради засушаванията в областта.
Жътвената кампания в Русенско е почти приключила, като добивите са между 500 и 600 кг. на декар от пшеницата и 200-250 кг./дка. при рапицата.
За първи път от поне 10 години, имаме толкова висока себестойност на продукцията, сподели Станимир Станчев. Освен това, производителите са притеснени и от слабата търговия със зърно.
Според Станчев това означава и много сериозна опасност от фалити, особено за по-малките производители.
От Асоциацията на зърнопроизводителите подкрепят искането на 5 държави, сред които и България за удължаване на забраната на вноса на украинско зърно и след 15 септември.
Производителите настояват да се запазят и транзитните коридори, през които украинските земеделски стоки да бъдат доставяни в страни, които се нуждаят от тях.
Вижте повече във видеото.
Със 117 килограма от декар е по-нисък добивът при пшеницата в област Разград в сравнение с миналата година.
Това сочат резултатите от приключилата жътва в региона.
Резултатът е тревожен и поради факта, че тази година общо засетите и реколтирани площи в Лудогорието са били повече в сравнение с предходната година, а добивът е по-малък. От обработени над 55 000 хектара са прибрани близо 265 000 тона жито.
Това прави добив от 480 килограма от декар, при 597 за миналата година, когато са били засети с около 6000 хектара по-малко площи.
Според производителите, по-ниските добиви означавали бъдеща промяна в цените на брашното и хляба, но с колко, още е рано да се каже.
На 100% е прибрана и реколтата от ечемик. Общо засетите площи са близо 6000 хектара, при 4700 за миналата година. Средният добив е 500 килограма от декар, при 548 за 2019.
Макар и по-слаб, спад в добивите се отчита и при рапицата.