Бяла отбелязва 143 години от кончината на Юлия Вревская.

Ангелът на милосърдието, както е наричана баронесата, отдава живота си за свободата на България и остава завинаги в сърцата на жителите на Бяла със своето благородство, състрадание към ближния и саможертва.

Младата Юлия Вревская е силно впечатлена от романа на Тургенев "В навечерието" и започва да следи Освободителните борби на българите. Страдалческата съдба на измъчения братски народ я трогва и подтиква към непоколебимо решение да постъпи в Дунавската освободителна армия като медицинска сестра.

След като пристига в Бяла на 8 октовмри 1877, тя служи в 48-а военновременна болница, където 5 сестри се грижат за 400 ранени войници. Юлия Вревская присъства при тежки операции, превързва и храни ранени войници и пере замърсените им дрехи. Затова я наричат "Ангелът на милосърдието".

Юлия Вревская се заразява от тиф и след двуседмично боледуване почива на 5 февруари 1878 година. Погребана е в стария черковен двор, но през 1907 година. костите й са преместени в двора на музея, където се намират и до днес.

Заради забраната за провеждане на масови мероприятия, жителите на общината, спазвайки противоепидемичните мерки разпоредени от здравните органи, почетоха паметта на Юлия Вревская по различно време, поднасяйки венци и цветя на гроба й в Историческия музей и на бюст паметника на баронесата до църквата "Свети Георги" в Бяла.

Възпоменателна церемония по повод 140 години от смъртта на руската баронеса Юлия Вревская се проведе в Бяла.

Първо бяха поднесени венци и цветя на паметника й на площада до часовниковата кула в града. Там до 1907 година е бил гробът на баронесата, работила като милосърдна сестра в 48-ма военновременна болница в Бяла по време на Руско-турската освободителна война.

Юлия Вревская със собствени средства от продаден имот създала медико-санитарен отряд от 22-ма лекари и сестри. На 20 ноември 1877 пристига в 48-ма военновременна болница в Бяла. На следващия месец била командирована в превързочния пункт на XII армейски корпус в село Обретеник. Връщайки се в Бяла, Юлия Вревская не след дълго заболява от петнист тиф и умира на 5 февруари 1878 година. Погребват я край църквата в Бяла в униформа на милосърдна сестра, заедно с друга жертва на коварната болест - сестра Мария Неелова.

След поднасянето на веници и цветя, събитието продължи в салона на читалище "Трудолюбие – 1884". Кметът на община Бяла Димитър Славов изтъкна в словото си, че благородното дело на баронеса Юлия Вревская трябва да се помни и да служи и днес като пример за подражание. Във възпоменателното събитие участие взе и генералният консул на Руската федерация в Русе Андрей Громов.

По повод годишнината от смъртта на Юлия Вревская концерт изнесе представителният ансамбъл на Въоръжените сили на република България. С изпълнения се представиха и малчугани от детска градина "Стадиона" в Бяла.