Близо 170 фирми в област Разград са били подпомогнати с евросредства по мерки за преодоляване на последствията от COVID-19.

Финансирането по оперативни програми е около 1,4 милиона лева. 

Ръст на сключените договори през последното тримесечие на миналата година отчитат от Областния информационен център в Разград. Той се дължи главно на мерките за финансиране на предприятия, които са засегнати от епидемията, финансирани от оперативните програми "Иновации и конкурентоспособност" и "Развитие на човешките ресурси".

Транспортни фирми от Разградска област също ще бъдат подпомогнати за преодоляване на последствията от епидемията, заяви за Новините на телевизия КИС 13 управителят на Областния информационен център в Разград инж. Юлиян Данаилов.

Въпреки пандемията, през миналата година Областният информационен център в Разград е провел общо 24 събития в региона свързани с проекти по европрограмите.

Вижте подробностите във видеото.

Областният информационен център в Русе започва рубрика на своята фейсбук страница в помощ на гражданите и бизнеса за мерките срещу последствията от COVID-19.

Там ще се публикува актуална и обобщена информация на всички заинтересовани физически и юридически лица по отношение на мерките за подпомагане.

Целта е да се улеснят потенциалните бенефициенти, за да могат по-бързо да се ориентират по коя процедура да кандидатстват, обясниха от Oбластния информационен център.

В рубриката ще се помества и информация не само за процедурите по оперативните програми, но и за всички други мерки, които държавата отваря за справяне с последствията от COVID-19.

Информацията от Областния информационен център за антикризисните мерките ще може да се намери и на сайта на Община Русе.

Междувременно от ОИЦ - Русе обявиха, че предстои да се отвори и процедура по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност".

Вижте подробностите в репортажа.

COVID кризата накарала много фирми в област Русе да преминат в "нулев" режим на работа.

Това коментира за Новините на телевизия КИС 13 председателят на Русенската стопанска камара проф. д.н. инж. Красимир Ениманев.

Това означава, че персоналът отива на борсата, активите се продават и фирмите съществуват само на хартия.

Според проф. Ениманев, в условията на ограничения на икономическата дейност заради пандемията, държавата е длъжна да създаде условия за спасяването на бизнеса. Заради COVID кризата много фирми в Русенско не затваряли веднага.

Според Русенската стопанска камара секторът на услугите в региона търпи най-големи загуби, заради налагането на ограничения. Едни от най-потърпевшите от COVID кризата отрасли в Русенска област са хотелиерство, ресторантьорство и транспорт.

От КНСБ категорично не приемат предложението на бизнеса за "замразяване" на минималната работна заплата.

Това заяви за Новинтие на телевизия КИС 13 председателят на структура на синдиката в Русе Боянка Димитрова.

Становището на КНСБ е, че не е редно, когато се орязват доходи, това да става за сметка на доходите от труд. Освен това увеличението на минималната работна заплата от 610 на 650 лева през следващата година е заложено в програмата на правителството.

От КНСБ работят и по намиране на средства за увеличаване на заплатите на медицинските специалисти в малките населени места, за да могат да достигнат заложения размер в колективния трудове договор от 900 лева.

Синдикатите и работодателските организации обсъждат механизма за определяне на минималната работна заплата по браншове и категории персонал, така че това да не става повече по административен път.

Минималната работна заплата и осигурителните прагове да останат замразени през следващата година, заради кризата с коронавируса, предлага бизнесът.

Това означава да няма увеличение от 610 на 650 лева, както е заложено от правителството.

Замразяването на минималната работна заплата и осигурителните прагове щяло да позволи на бизнеса да планира развитието си, при очаквания икономически спад заради коронавируса, смята председателят на Русенската стопанска камара проф. д.н. Красимир Ениманев. 

За да се вдига минималната заплата трябва да се повиши и производителността на труда, а това зависело от възможностите на икономиката, смята още той.

Синдикатите и работодателските организации обсъждат механизма за определяне на минималната работна заплата по браншове и категории персонал, така че това да не става повече по административен път от правителството.