Най-вероятно през април ще бъде раздаден вторият транш от храните за социално слаби, осигурени от Фонда за европейско подпомагане. С два от основните продукти – олио и захар – обаче все още не се знае какво ще стане, тъй като спечелилите поръчката се отказали от извършване на доставката.

Междувременно се очаква решението на Върховния административен съд, който трябва да се произнесе по обжалваните 16 обществени поръчки за доставка. Именно съдебните процедури забавиха началото на кампанията по раздаването на храните с няколко месеца. Получи се така, че Комисията за защита на конкуренцията уважи жалба на отстранена от тръжната процедура фирма, след което последва обжалване от две фирми и от агенцията за социално подпомагане пред Върховния административен съд. Проведените обществените поръчки за храните за бедните са на стойност 24 милиона лева.

Припомняме, че в Русе вече бяха раздадени 5 продукта – брашно, леща, спагети, конфитюр и компот. С право на хранителна помощ са над 2500 социално слаби русенци. 

36-годишният Кирил Фараонов от Русе, задържан с европейска заповед за арест за трафик на хора и участие в организирана престъпна група, се съгласи да бъде екстрадиран във Франция. Делото бе гледано днес в Русенския окръжен съд. Мъжът е разследван във връзка с група от региона, която извършвала трафик на жени с цел сексуална експлоатация от България за страни от Западна Европа, основно за Марсилия във Франция.

Кирил Фараонов е бил установен като главен организатор на трафика, заедно с двама съучастници. През октомври миналата година материалите по случая са били докладвани в прокуратурата на Марсилия, където е започнало разследване. По време на делото обвиняемият заяви, че никого не е отвличал. Той каза още, че не знае нищо и иска да отиде във Франция да чуе в какво го обвиняват. В крайна сметка Кирил Фараонов се съгласи да бъде екстрадиран.

Мъжът си запази правото в тридневен срок да промени решението си, ако прецени това за необходимо.Той и адвокатът му обаче искат, ако бъде осъден във Франция, да изтърпи наказанието си в България.

Зарязаха лозите в сливополското село Ряхово. По традиция, на 14 февруари всички лозари и винари се събраха и обикалиха от къща на къща като преливаха с вино лозите за здраве и берекет. На събитието присъства и кметът на община Сливо поле Валентин Атанасов. Ритуалът по зарязване започна от къщата на избрания за цар миналата година Велико Добрев. Заради възрастта си, той си направи отвод, за да даде път на по-младите. Кулминацията на обичая бе избор на цар на лозата.

След като поляха с вино за добра реколта, всички се качиха в каручката и се отправиха към дома на новия цар Иван Великов. Заради възрастта си, Велико Добрев си направи отвод, за да даде път на по-младите.

Както повелява традицията старият и новият цар отидоха в дома на кмета на селото, където отново зарязаха лозата и преляха вино за здраве и берекет.  

Съдбата на сградите-паметници на културата да се решава от общините, а не от Националния институт за паметниците на културата, както бе досега. Това решиха депутатите, които приеха на първо четене промени в закона за културното наследство. Така кметовете ще могат да избират експерти, които да преценяват какви мерки да се вземат за опазване на сградите-паметници на културата. Това е едно от предложенията за изменение в закона за културното наследство.

Засега съдбата на сградите-паметници на културата ще се дава само на общините с териториално деление - София, Варна и Пловдив. Обсъжда се обаче такива правомощия да се дадат и на по-малките общини. По този начин значително ще се ускори процедурата за опазване на сградите от разруха, смята народният представител от Патриотичния фронт Искрен Веселинов.

Друга важна промяна е въвеждането на текст в закона, който предвижда да се промени режимът на даване на разрешение. Вече липсата на писмено становище и заверка в законоустановения двумесечен срок ще се счита за мълчаливо съгласие. 

Да се ограничи обхватът на електронното гласуване предлагат от патриотичния фронт. Според народния представител Искрен Веселинов е добре да се въвежда поетапно, като за начало да е насочено към страни в Европейския съюз. Въпреки че електронното гласуване е удобство и се очаква да повиши избирателната активност, остават съмненията по отношение на тайната и честността на вота и прозрачността при обработка на резултатите.

Проекторешението предвижда до 29 февруари правната комисия да одобри на първо четене промени в Изборния кодекс, включително и за въвеждане на електронния вот.  До края на април трябва да бъдат приети и на второ гласуване.