Катастрофа между лек автомобил с румънска регистрация и турски тир стана днес преди обяд на пътя Русе - Бяла.

В колата пътувало семейство, което се прибирало в Букурещ. Те са се движели в скортостната лента, когато в участъка между двата разклона за селата Иваново и Тръстеник се засекли с тежкотоварния автомобил, който бил в посока Бяла. Предполага се, че ремаркето на тира е поднесло надолу по баира и е навлязло в лентата на румънската кола.

При удара лекият автомобил се оказал отдолу под ремаркето. 

Въпреки, че предницата е силно смачкана, двамата пътници се отървали с леки травми, тъй като се отворили въздушните възглавници. Те са отказали намесата на екип на Спешна помощ, който да ги прегледа на място.

Под ремаркето на тира е попаднал още един автомобил, но при него щетите са били минимални и той е продължил пътя си.

Заради инцидента, движението в участъка бе ограничено до отстраняването на леката кола. Причините и обстоятелствата довели до пътнотранспортното произшествие се изясняват.

След приключване на обжалването, тръгват процедурите за избор на изпълнител на автомогистралата Русе - Велико Търново.

Ще бъдат пуснати поръчки за 550 милиона лева за инженеринг. Става дума за два от трите участъка на проекта – Русе - Бяла с дължина около 40 километра и обходния път на Бяла, който е 36 километра.

Припомняме, че цялата автомагистрала между Русе и Велико Търново е 133 километра. В началото на февруари стана ясно, че са подадени две жалби, с които се изразява несъгласие с екологичната оценка на комбинираното трасе, което беше одобрено от Висшия експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите. С обжалването процедурите за изграждането на магистралата ще се забавят с 6 месеца.

Самото строителство се очаква да отнеме около 3 години. Ще бъдат изградени 6 тунела, 22 моста и виадукта с дължина близо 15 километра. Връзката на републиканските и част от общинските пътища ще става черз пътни възли. Предвидени са също селксостопански надлези и подлези и площадки за краткотраен отдих.

Тържествена заря-проверка по повод 141 години от Освобождението на град Бяла и 140 години от Освобождението на България от османско владичество се състоя на 2-ри март в Бяла.

Сред официалните гости на церемонията на площад "Екзарх Йосиф I" бяха заместник-министърът на отбраната ген.-лейтанат Атанас Запрянов, народните представители Пламен Нунев, Пенчо Милков и Бюрхан Абазов, областният управител на област Русе Галин Григоров и генералният консул на Руската федерация в Русе Андрей Громов.

По случай празника слово произнесе кметът на Бяла Димитър Славов и председателят на Общинския съвет Мариан Антонов.

По традиция в хода на тържествената церемония бяха поднесени венци и цветя на паметника на загиналите герои. След това се провете тържествена вечерна проверка и отдаване на почест към освободителите и създателите на българската държава от представителни блокове на Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново. 

Церемонията завърши празнична заря.

На ритуала по зарязване на лозата в село Стърмен по покана на читалище "Развитие" присъстваха представители от Гюргево и село Малу.

Гостите бяха посрещнати с хляб и сол, след което бяха запознати с традицията за Трифон Зарезан от етнографа и председател на народно читалище "Христо Ботев" в Русе Вяра Косева. Румънските гости разгледаха и изложба на носии от региона.

След това всички отидоха в дома на новия цар на лозата Иван Борисов, който заряза асмата в двора си заедно с миналогодишния цар Атанас Великов.

Празникът за Трифон зарезан в село Стърмен завърши с концерт в читалището, в който участие взеха и певци от Гюргево.

Възпоменателна церемония по повод 140 години от смъртта на руската баронеса Юлия Вревская се проведе в Бяла.

Първо бяха поднесени венци и цветя на паметника й на площада до часовниковата кула в града. Там до 1907 година е бил гробът на баронесата, работила като милосърдна сестра в 48-ма военновременна болница в Бяла по време на Руско-турската освободителна война.

Юлия Вревская със собствени средства от продаден имот създала медико-санитарен отряд от 22-ма лекари и сестри. На 20 ноември 1877 пристига в 48-ма военновременна болница в Бяла. На следващия месец била командирована в превързочния пункт на XII армейски корпус в село Обретеник. Връщайки се в Бяла, Юлия Вревская не след дълго заболява от петнист тиф и умира на 5 февруари 1878 година. Погребват я край църквата в Бяла в униформа на милосърдна сестра, заедно с друга жертва на коварната болест - сестра Мария Неелова.

След поднасянето на веници и цветя, събитието продължи в салона на читалище "Трудолюбие – 1884". Кметът на община Бяла Димитър Славов изтъкна в словото си, че благородното дело на баронеса Юлия Вревская трябва да се помни и да служи и днес като пример за подражание. Във възпоменателното събитие участие взе и генералният консул на Руската федерация в Русе Андрей Громов.

По повод годишнината от смъртта на Юлия Вревская концерт изнесе представителният ансамбъл на Въоръжените сили на република България. С изпълнения се представиха и малчугани от детска градина "Стадиона" в Бяла.