Днес се навършват три години от трагедията в Хитрино.

На 10 декември 2016, товарна влакова композиция дерайлира в центъра на селото, при което се взриви вагон-цистерна. В резултат на инцидента загинаха 7 души, 29 бяха ранени, а над 20 сгради бяха разрушени. Жителите на Хитрино бяха евакуирани, за да бъде осигурена тяхната безопасност при разчистването на авариралите цистерни. Повечето от тях бяха настанени при свои близки в региона, а 14 души - в кризисен център в Шумен. Имотите на гражданите или по-точно техните останки се охраняваха от жандармерията. Хората останали без дом получиха на първо време еднократна финансова помощ в размер на 325 лева. На мястото на инцидента се отзовават 200 пожарникари, спасители и полицаи за овладяване на ситуацията. Работят 22 пожарни екипа от 6 области.

Три години след катастрофата в Хитрино вече има 23 нови къщи, построени на мястото на съборените сгради. Делото Хитрино за влаковата катастрофа пък все още продължава. В хода на заседанията стана ясно, че контактната мрежа не е причина за въпламеняването на изтеклия газ. Другият извод, който правят експертите е, че източникът на запалването е горяща печка близо до железопътните линии.

Като обвиняеми са привлечени машинистите на влака, тъй като има данни, че са влезли с прекалено висока скорост в Хитрино и така са предизвикали дерайлиране на цистерните.

Незаключена стрелка на релсовия път може да е причината за трагедията в Хитрино.

Това сочи нова техническа експертиза, изготвена от екип специалисти от Института по железопътна техника в Берлин по поръчка на фирмата-собственик на катастрофиралата влакова композиция.

Изчисленията показвали, че дори влакът да се е движил с по-висока скорост от разрешената, при този вираж на коловозите и броя на вагоните, композицията можела да се обърне, ако скоростта надвиши 111,5 км/ч, което не съответства на данните от разследването. Локомотивите и първите 5 вагона на композицията минали през конкретната стрелка безаварийно. Проблемът възникнал при преминаването на шести вагон, чиито колела тръгнали едновременно по двата коловоза. Дерайлирането е било неизбежно, тъй като стрелката е позволила първите колела на вагона да тръгнат по единия коловоз, а вторите  - по другия.

В резултат на това се скъсала връзката между шести и седми вагон и влакът дерайлирал. Цистерната с пропилен не е отговаряла на условията за безопасност и не е трябвало да се движи, пише още в заключението. Конструкцията на този тип цистерни се оценява като опасна поради своята крехкост. За експлоатираните към момента на забраната вагони дадени предписания за монтиране на допълнителни защитни елементи, които да гарантират тяхната безопасност.

В обвинението, което е внесено в Шуменския окръжен съд е посочено, че товарният влак е навлязъл в гара Хитрино със 78 км/ч при разрешени 40. Това е довело до дерайлирането на вагоните, изтичането на газ пропилен и последвалата експозиция, която причини смъртта на седем души. Обвинени за това са машинистите Димитър Михнев и Радослав Петков. Делото срещу тях се гледа по съкратеното производство.

Заседанията ще са на 21, 22 и 30 март и на 16, 17 и 19 април. Още 6 дати са определени и за май.

В Окръжен съд - Шумен започна делото за влаковата катастрофа в Хитрино от 10 декември 2016 година.

Обвиняеми са двамата машинисти, управлявали дерайлиралия влак. Димитър Михнев и Радослав Петков ще отговарят за смъртта на 7 човека и 14 пострадали.

Първото заседание на съда по делото бе разпоредително и на него като частни обвинители бяха конституирани всички пострадали и близки на загиналите. Това престъпление е по транспорта, за което се предвижда наказание от 5 до 20 години затвор.

Според държавното обвинение причина за настъпилото ЖП произшествие е, че товарният влак се е движил с двойно по-висока от разрешената скорост. Това е довело до претоварване и разрушаване на железния път и дерайлиране на част от вагоните. В обвинителния акт е посочено, че машинистът на товарната композиция Димитър Михнев не е изпълнил незабавно, точно и безусловно указанията на сигнала на предупредителния семафор. При навлизане в гарата управлявал влака със скорост 78 км/ч. и не намалил скоростта до 40. Вторият локомотивен машинист Радослав Петков не предприел действия за незабавно спиране на влака, след като Михнев не показал с действия, че управлява безопасно влака.

Адвокатите на машинистите поискаха отвод на прокурора Маргарита Георгиева. Те настояха и за връщане на делото за доразглеждане, тъй като не са им били дадени видеозаписи от огледи на дерайлиралите цистерни и локомотив. Съдът обаче отхвърли исканията.

По същество делото ще започне на 7 март. То ще се гледа по съкратената процедура, като няма да бъдат призовавани всички свидетели и вещи лица.