Областният информационен център в Разград проведе поредната си обиколка в седемте общини от Лудогорието.

В събитията, които бяха посетени от над 110 представители на местните власти и бизнеса, се включиха и експерти от Териториалния областен офис на Националната служба за съвети в земеделието.

На откритите приемни бе представена информация за подкрепа на проекти и дейности от европрограмите. Разяснени бяха и основните характеристики на Интегрирания териториален подход, който се прилага за първи път в България. За северен централен район, където попада и област Разград, са предвидени над 700 милиона лева.

До края на годината ще бъдат активни много процедури за кандидатстване по европрограмите и Плана за възстановяване и устойчивост, обясни за Новините на телевизия КИС 13 управителят на Областния информационен център в Разград инж. Юлиян Данаилов.

Земеделските производители от областта са проявили интерес към възможностите за финансова подкрепа за техните стопанства, за да станат по-конкурентоспособни на пазара.

По време на обиколката е имало и значителен интерес към възможностите за повишаване на енергийната ефективност в еднофамилни и многофамилни жилищни сгради с евросредства.

Вижте повече във видеото.

Земеделците в Русенско не могат да разчитат на компенсациите, които отпусна Европейският съюз заради безмитния внос на селскостопанска продукция от Украйна.

Според зърнопроизводителя Пламен Генчев, сумите, които ще получат, са толкова незначителни, че няма да могат да компенсират никакви загуби.

Общата сума за България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия е в размер на 100 милиона евро, като близо 10 милиона ще бъдат разпределени на българските производители.

Пламен Генчев изчислява, че за своите 25 000 декара, които обработва, ще получи малко над 12 000 лева от последните европейски компенсации за земеделците в България. Все още има зърнопроизводители, които не са освободили напълно складовете си от старата реколта, сподели още Генчев.

Междувременно земеделците наблюдават и леко понижаване на качеството на пшеницата заради неблагоприятните условия.

Тъй като сме в началото на жътвената кампания, Пламен Генчев не може да направи прогноза дали ще бъде на загуба или на печалба от тазгодишната реколта на пшеница.

Вижте повече по темата във видеото.

Най-малко 40% от чистите технологии в Европейския съюз да се произвеждат в общността до 2030 година.

Това предвижда проект на регламент за промишленост с нулеви нетни емисии. Целта на законодателното предложение е да се повиши конкурентоспособността на технологичната индустрия в Европа и да се намали зависимостта от други страни.

Регламентът ще създаде условия за реално производство на чисти технологии в Европейския съюз обясни евродепутатът Цветелина Пенкова.

Законодателното предложение цели да се създаде по-опростена правна рамка за развитието на такива производства на чисти технологии.

Едновременно с това ще се работи и за създаването на висококвалифицирани кадри, които ще обслуват новите икономически сектори. Според евродепутата, България има реален потенциал да привлече много чуждестранни инвестиции за прозиводството на чисти технологии. Има обаче риск отново да се получи Европа на две скорости, предупреждава Цветелина Пенкова.

В регламента се поставя сериозен акцент върху ядрените технологии, като стратегически инструмент за постигане на зеления преход.

Вижте повече по темата във видеото.

Европейският парламент одобри изграждането на плавателен канал от Русе до Варна.

Това стана по инициатива на българските евродепутати Андрей Новаков и Емил Радев. Ако получи финално одобрение, проектът трябва да се реализира до 2040 година.

Българският проект за плавателен канал е част от стартиралата процедура за промени в обхвата на регламента за Трансевропейската транспортна мрежа. Включването му сред приоритетните маршрути на Европейския съюз би дало възможност той да се осъществи с европейско финансиране.

Съоръжението се вписва в новите цели на Европейския съюз за насърчаване на речния транспорт като екологична и евтина алтернатива за товарни превози, но каналът ще бъде полезен и за напояване на земите в Добруджа. Освен за земеделието, водата ще може да се използва и за промишлени нужди, посочи още Андрей Новаков.

Вижте повече за идеята във видеото.

Съветът на Европейския съюз ще има решаващата дума за окончателното въвеждане на стандарт от максимум 1 минута за обработка на камионите по вътрешните граници на общността.

Това каза за Новините на телевизия КИС 13 Андрей Новаков, след като наскоро Комисията по транспорт в Европейския парламент одобри неговото предложение, което беше подкрепено от петиция с над 44 000 подписа.

Очаква се скоро Комисията по петиции да се произнесе дали е допустима подобна инициатива и след това да извърши проверка в Русе и Видин защо се образуват опашки от чакащи камиони, за да преминат границата.

Освен това, в регламента за международните транспортни коридори, Андрей Новаков внесе и изменение, което предвижда въвеждане на норматив за обработката на европейските камиони на вътрешните за европейския съюз граници.

По-трудното обаче предстои, смята Новаков, тъй като ще се водят преговори с Европейската комисия и Съвета. Според него, време за обработка от 1 минута е напълно постижимо, стига да се премахнат ненужните проверки.

В момента времето за проверка на един камион по българските граници е средно около 3 минути.

Вижте повече във видеото.