105 милиона лева евросредства ще бъдат инвестирани в дигитализацията на образованието от предучилищна възраст до 12-ти клас до края на 2020.
Финансирането ще бъде насочено към въвеждане на електронни учебници и за преподавателите, които ще бъдат обучени да създават дигитално учебно съдържание и да си служат с новите технологии.
Бенефициент по програмата ще бъде Министерството на образованието и науката, съобщиха от Oбластния информационен център в Русе. Процедурата вече е била одобрена от Комитета за наблюдение на оперативната програма преди една седмица.
Дигитализацията на образованието ще обхване предучилищна възраст до 12-ти клас. Предполага се, че изпълнението на тази програма ще се използва като основа за въвеждане на електронни бележници и дневници.
Министър-председателят Бойко Борисов проведе разговори с лидерите на Западните Балкани след подписването на Софийската декларация.
Всички бяха категорични, че страните от региона трябва да поемат по Eвропейския път, но все още има проблеми за разрешаване преди да се говори за присъединяване към Европейския съюз.
Премиерът Бойко Борисов призова всички Балкански държави да се обединят, за да заработят по бързо, заради възможността от реализирането на проекти, които ще могат да се финансират чрез подписаната вчера в София декларация.
Според министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич, България успешно е поставила фокуса върху Западните Балкани.
Лидерите благодариха за усилията на България и за личната ангажираност на Бойко Борисов за поставянето на дълго отлаганата тема „Западни Балкани“. Софийската декларация бе определена като добра основа и предпоставка за необратимостта на европейския път за страните от този регион.
Приключи Срещата на върха Европейски съюз – Западни Балкани в София.
Чрез декларация лидерите на държавите-членки потвърдиха недвусмислената си подкрепа за европейската перспектива на страните от региона. В нея се посочва, че Европейския съюз е решен да укрепи и засили своята ангажираност на всички равнища в подкрепа на политическата, икономическата и социалната трансформация на Западните Балкани. Въз основа на постигнатия напредък, включително чрез регионални инициативи, Европейския съюз и страните от този регион се ангажират да повишат значително свързаността във всичките й измерения: в областта на транспорта и енергетиката, цифровата и икономическата сфера, както и между хората.
За да ускори подобряването на живота на гражданите в региона, Европейския съюз стартира днес приложената към декларацията приоритетна програма за Западните Балкани. На пресконференция след Срещата на върха в София, българският министър-председател Бойко Борисов заяви, че единственото спасение за Европейския съюз е всички да бъдат единни.
"Отдавна не съм слушал толкова от сърце да си говорят тези, които са за и тези, които са против разширяването на Европейския съюз. Ако Западните Балкани олицетворяват една страна, тя ще е по БВП 96 млрд. евро. За да сравните - това е БВП на Словакия. Днес всички тези два дни радости, тъги и усилия, която полагаме е да приемем все едно икономика, колкото Словакия с население по-малко от Румъния. Това ли са големите страхове за Европейския съюз, не е ли тези хора по-добре да са в преговори с Европейския съюз, или да ги оставим", попита Борисов.
Според председателя на Европейския съвет Доналд Туск Западните Балкани нямат бъдеще извън съюза. Той подчерта, че интеграцията на страните от региона е приоритет за Брюксел, който ще остане най-надеждният им партньор.
"Обсъдихме как да подобрим връзките със Западните Балкани и в региона. Съгласихме се да удвоим средствата за "Еразъм +", за да могат повече млади хора да учат в страни от Европейския съюз. Постигнахме съгласие да намалим таксите за роуминг и да създадем по-добри условия за частните инвестиции. И за да съм пределно ясен ще кажа, че програмата за свързаност не е нито алтернатива, нито замества разширението на Европейския съюз. Това е начин, да се използва времето от днес до утре по по-ефективен начин, така че гражданите и бизнесът да не трябва да чакат всички ползи от интеграцията. Няма друга алтернатива за Западните Балкани освен Европейския съюз. Страните от този регион са интегрална част от Европа и тяхното място е в нашата общност.", категоричен бе Туск.
На Срещата на върха стана ясно, че Европейският съюз ще инвестира 10 милиарда евро в страните от Западните Балкани за изграждане на магистрали, ЖП линии и дигитална инфраструктура.
Днес и утре в София се провежда среща на върха между Европейския съюз и Западните Балкани.
Ще бъде обсъдена темата с присъединяването на страните от региона към Европейския съюз.
"Европа има нужда от Западните Балкани и те се нуждаят от Европа. Ясно е, че това е тяхната европейска перспектива. Що се отнася обаче до разширението на съюза, това не е идея, на която много се радват в Европа. Проблемът е, че няма яснота накъде отива Европейският съюз. Сега е моментът да решим това. Искам да кажа също, че Турция не може да стане член на ЕС, тъй като Кюрдският регион не е част от Европа. Ако и това заявим категорично, ще има готовност да се включат и Западните Балкани", заяви днес в София председателят на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент Манфред Вебер.
"Необходимо е взаимният ангажимент на Европейския съюз и Западните Балкани към реформи да се продължи. Изключителн ео важно да не се загуби темпото в усилията за приобщаването на региона към европейските ценности и практики и ще разчита за това и на Хърватия. Благодарен съм на колегите от всички политически партии от целия ЕС включително и на колегите от Западните Балкани че всички са тук. Това е успех за България.", категоричен бе премиерът Бойко Борисов след среща с хърватския премиер.
Той се срещна и с председателя на Европейския парламент Антонио Таяни. Той потвърди ангажимента си да подкрепя европейската перспектива на държавите от Западните Балкани, да насърчава диалога между тях и провеждането на необходимите реформи. Таяни поздрави българския премиер за успешното провеждане на председателството и приветства работата на България за фокусиране на вниманието върху Западните Балкани.
Борисов подчерта, че разчита на подкрепата на Европейския парламент темата за развитието на страните от региона да остане сред приоритетните политики и след края на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Извънредна среща на превозвачите се проведе днес в Министерски съвет.
Поводът са новите европейски правила за товарни превози, които застрашават българските транспортни фирми.
Причината за недоволството от страна на транспортните фирми е новият пакет за мобилност, при който се предвижда шофьорите да се прибират по родните си места на всеки три седмици. Според бранша така ще намалеят курсовете и ще се увеличат разходите за прибирането на шофьорите, което ще е пагубно за фирмите.
"Този закон "Макрон", както ние му викаме, те така и в Европа му викат, показва двойните стандарти, които иска Макрон да направи. За България както направиха двойните стандарти за храните, сега искат и за работната ръка да бъде двоен стандарт", каза собственикът на една от големите транспортни фирми в България Миролюб Столарски.
Ивайло Московски, заяви че подкрепят превозвачите и заплаши, че ако бъде принуден да приеме спорните промени, ще напусне Съвета на министрите.
"Разминаванията са на няколко места. На първо място става въпрос за задължителното връщане на водачите на транспортни средства у дома. Категорично сме против. Ние считаме, че тук се нарушават човешките права. Няма как да бъдат задължавани граждани къде да прекарват своята почивка", категоричен бе Московски.
На 16 и 17 май представители на транспортните фирми ще излязат на протест в София, когато ще се състои и срещата на всички европейски лидери.