Може да има забавяне в доставката на изборни книжа и машини за втория тур на призидентския вот в някои точки извън страната.

От ЦИК поясниха, че рискът да не бъдат разпратени навреме е най-голям за Австралия и Нова Зеландия.

Новите машини вече пътуват за местата по предназначение, като се прави всичко възможно за да се съкратят сроковете за доставка, заяви говорителят на ЦИК Цветозар Томов.

Засега от ЦИК не са решили дали и на балотажа ще се броят контролните разписки от машинния вот в секционните избирателни комисии.

Вижте повече подробности във видеото.

Спокойно протече изборният ден в Русе.

Въпреки вота "2 в 1" и броенето на разписките от машините , нямаше голямо забавяне и още преди 21:00 часа членове на секционни комисии започнаха да пълнят спортната зала за проверка на изборните книжа.

Допълнителната работа по попълване на протоколите и отчитането на данните от разписките е отнело средно около 30 минути повече в сравнение с предходните избори през юли.

От секционните комисии признават, че се справили бързо и заради ниската активност. В 53-та секция например от 899 избиратели в списъка, са глаусвали едва 132-ма. Хората недоумяват защо от ЦИК ги карат да броят ръчно разписки, при положение, че машините са си свършили работата.

211-та секция пък е подвижна за хора с увреждания. В нея са гласували едва 37 човека. Всички адреси са били обходени до 16:30 часа.

На територията на област Русе е имало един сигнал за опит за купуване на гласове, но той се оказал фалшив. През целия ден не са постъпвали жалби за съществени нарушения на изборния процес.

Вижте повече подробности във видеото.

Капацитетът на болницата в Силистра е пред изчерпване.

Област Силистра е на едно от първите места по заболеваемост в България. В момента регистрираните случаи на COVID 19 в областта са 1600, съобщиха от Регионалната здравна инспекция.

Отделението по урология вече е преустроено и може да приема заразени с коронавирус.

Центърът за спешна помощ в Силистра също работи на предела на възможностите си. През последните няколко дни през него преминават средно около 30 души на денонощие. Заради недостиг на персонал, на смяна могат да работят само 2 екипа.

От Центъра за спешна помощ отправят апел към медиците в извънболничната помощ да се включат в борбата със заразата.

Вижте повече във видеото.

COVID кризата накарала много фирми в област Русе да преминат в "нулев" режим на работа.

Това коментира за Новините на телевизия КИС 13 председателят на Русенската стопанска камара проф. д.н. инж. Красимир Ениманев.

Това означава, че персоналът отива на борсата, активите се продават и фирмите съществуват само на хартия.

Според проф. Ениманев, в условията на ограничения на икономическата дейност заради пандемията, държавата е длъжна да създаде условия за спасяването на бизнеса. Заради COVID кризата много фирми в Русенско не затваряли веднага.

Според Русенската стопанска камара секторът на услугите в региона търпи най-големи загуби, заради налагането на ограничения. Едни от най-потърпевшите от COVID кризата отрасли в Русенска област са хотелиерство, ресторантьорство и транспорт.

В болницата в Омуртаг ситуацията е на критично ниво.

В момента COVID отделението е препълнено - при капацитет 20 легла, настанените болни са 27. Търсят се начини за осигуряване на още легла от други отделения.

Най-проблемен обаче е острият дефицит на медицински кадри. Временният директор на болницата също е излязъл в болничен.

Д-р Димитрова е интернист-ендокринолог. Вече близо месец работи без почивка, защото много от колегите й са болни, или отказват да влизат в досег със заразените с коронавирус. Управителят на здравното заведение също е в болничен и работата му е поела главната счетоводителка.

"Постоянно има наплив за поемане, който е невъзможен повече и то основно заради липсата на персонал. Защото сестрите масово отказват да влизат в ковидсектора, санитарите също, имаме много болни, и лекарите отказват да влизат, много болен персонал има-сестри, санитари. Ами трудно, чувстваме се изоставени. "

С-н Смятам, че не е редно другите да отказват да идват да ни помагат, защото страшно обидно е да те заобикалят, а когато влязат в отделението, ни гледат с четири очи какво ще направим за тях. Всеки ден идвам със страх на работа, значи трябва да си абсолютно безразсъден, за да не те е страх от тази ситуация! Но защо идвам? Всеки път, като си тръгвам, виждам как всички ме изпращат и се чудят дали другата седмица ще дойда пак, и аз идвам. Идвам, защото първо не мога да изоставя колегите си, второ, идвам , защото не мога да изоставя пациентите си, и трето идвам, защото знам, че когато дойда, всички си казват щом една жена на 51 години с доста заболявания е дошла, значи не е толкова страшно, значи има надежда, значи може да се работи в такава ситуация. 

Студенти по медицина помагат, като доброволци в критичната ситуация.

"Разбирам, че хората ги е страх, мен да речем, че не ме е страх. Аз се реших, защото вече бях прекарал COVID-19 през лятото-юни месец, знам от родителите ми, че има нужда от помощ и идвам и помагам, а аз печеля повече, защото се уча най-вече. Понеже нямаме персонал, но ще се радвам ако и други колеги се съгласят да дойдат, студенти или хора, които вече се завършили, но хора, които не ги е страх или имат вече изграден имунитет, защото ако те е страх, ти няма да си много полезен." 

Болницата страда и от недофинансиране. Парите от Здравната каса и от министерството не стигат дори за заплати.

"Само ще си позволя да дам един пример за месец септември - приходите които сме получили по тези два стълба са 245 000, а само фонд "Работна заплата и осигуровки" на персонала за месец септември са 250 000."

През последните месеци са се увеличили и разходите за ток и консумативи.

В момента не достигат около 80 000 лева, които няма откъде да се осигурят. Болницата оцелява благодарение на средства от общинския бюджет, които тази година са в размер на 320 000.