Жена от село Давидово край Търговище изработва парцалени кукли. Тя участва и в конкурс на местното читалище, за да покаже на децата с какви кукли са си играли техните баби.

Кукли, изработени ръчно, облечени в различни носии, характерни за съответния район на България - родопчанка, добруджанка, пиринка или пък странджанка... Леля Сийка ги майстори.

Шие от малка. А когато пораснала, завършила специалност "Изработка на горно мъжко облекло". Но продължила да прави парцалени кукли - всички до една с грейнали лица, "разказващи" за себе си, както обича да казва майсторката.

Леля Сийка е пенсионерка, но и самодеец - сама е ушила носиите на фолклорния състав към читалището в село Давидово. И участва в конкурса на читалището "Куклата на баба". След него куклите ще бъдат представени пред деца от селото, а майсторката ще им покаже как се изработват.

Пръв помощник на леля Сийка е нейната дъщеря, която пази в детските си спомени любимите парцалени кукли. Тя е и библиотекар на читалището.

Вижте цялата история във видеото.

Занаят който се е практикувал масово в Търговищко още от средата на XX век, е на път да изчезне.

Става дума за изработването на метли, което е било основният поминък на населението тогава. Сега от местното читалище в село Голямо Соколово се опитват да съхранят този занаят с участие в Националната система "Живи човешки съкровища – България".

В древност този инструмент дори е бил част от атрибута на някои божества на определени народи, но винаги е бил свързан с чистотата и освобождаване от лошото. Присъствал е както в обикновени домове, така и в дворци, през годините почти не е променял формата си и начина на изработка. Преди и сега всичко започва от тези сухи стръкове на растението двуцветно сорго, но си има и изисквания. 

Дълго време метларството е бил основен поминък на населението в този регион, но този занаят е вече на изчезване. Бай Дечо е от малкото, които сами отглеждат растението и търпеливо изчаква да изсъхне, за да започне да прави метли. Тънкостите на занаята ги усвоил покрай баща си, който преди години се е занимавал със снабдяването на институциите с готова продукция или с материали за направата им. Разказва, че за хубава метла трябват сухи снопове и без семена по тях.

Инструментите, с които работи майсторът, са направени от самия него, както и това приспособление за стягане на дръжката на метлата, ползва го вече над половин век, майсторът го нарича "стяга", ушиването на метлата е също важна част от изработката й. 

С цел запазване на изчезващите занаяти като метларството, местното читалище кандидатства за участие в Националната система "Живи човешки съкровища – България", а бай Дечо е предложен като занаятчия – консултант за обучаване на 10 млади хора от селото. Един от тях е Антон, който е студент четвърти курс, учи международни икономически отношения. Учи се и на метларство при бай Дечо, но казва, че занаят отчасти и се краде. Баба и дядо му също са се занимавали преди с този занаят като поминък.

Занаят "метларство" се практикувал масово от местната общност още от средата на XX век. Според проучване на местното читалище, към момента само четирима човека, сред които и бай Дечо още го практикуват, защото желаещи да си купят не липсват.

Вижте повече за историята във видеото.

Ученици от гимназията по облекло в Русе продължават благотворителна инициатива започнала преди близо една година в началото на пандемията с COVID-19.

Те използват възобновените часове по практика в училището, за да изработват предпазни средства за нуждите на болниците в града.

От училището първи започнаха да правят маски в Русе и да ги даряват по време на първата вълна на епидемията през март и април миналата година. Сега след възобновяване на практическите занятия в гимназията освен, че усъвършенстват уменията си, учениците продължават тази благотворителна инициатива.

В гимназията по облекло са възстановени всички учебни практики, както са по седмично разписание, като успешно е съчетано присъственото и дистанционното обучение.

20% от учителите и непедагогическия персонал в гимназията са заявили желание да бъдат ваксинирани срещу COVID-19 във втората фаза на имунизационния план.

Вижте подробностите във видеото.

Младо семейство от Търговище изработва полилеи и други красиви вещи от стари бъчви и колелета на каруци.

По този начин вдъхва нов живот на ненужните вещи.

Заради интереса си към автентични предмети от миналото, преди 5 години Бисер получава подарък от приятел - старо колело от каруца.

"Точно на един мой рожден ден бяхме навънка, донесоха едно колело, той се зарадва повече от мен реално, каза "Ето сега е моментът, откога съм мечтал". Той ми споделя, "Харесва ли ти?", обмисляме, рисуваме, за да можем да си го представим, и всичко стана лека полека, от един модел, че втори, трети."

Семейството носи дарбата си по наследство. Дядото на Бисер - дърводелец - от малък го учел да почита традициите и да уважава рода си. Оказва се, че и дядото на съпругата му Елена - също бил дърводелец. Повечето от моделите са по техни идеи, но семейството постепенно започва да изпълнява и поръчки на клиенти.

Бисер и Елена се радват, че създават красиви вещи и съхраняват старите традиции. Двамата обикалят околните села, за да събират части за творенията си.

"Запазваме поне част от нещата, автентичните колела, бъчвите също, една част от тях, по този начин и на хората им става хубаво, уютно, определено хората държат на старите неща, забелязвам все повече, има модели и с нови колела, хората търсят старото, автентичното, реставрираното, пипнато с ръце, общо взето."

Елена и Бисер се надяват да предадат на синовете си занаята, наследен от дядовците им.

1000 предпазни шлема ще изработи Русенският университет "Ангел Кънчев" до края на седмицата.

След като вчера бяха дарени първите 50 бройки на Университетска болница "Канев" в Русе, висшето училище ще удвои капацитета си, за да може да задоволи нуждите от подобни предпазни средства на лечебните заведения в региона.

Изработката на предпазните шлемове, предназначени за лекари и медицински работници започна в събота от преподаватели от катедрата по "Телекомуникации".

След като в страната видели какво прави Русенският университет, започнали да идват предложения за помощ от различни места. Получени са заявки за стотици предпазни шлемове от здравните заведения в региона, както и от други лечебни заведения в страната.

Материалите за 3D принтиране се предоставят безвъзмездно от няколко фирми в България, а останалите консумативи, които са необходими за окомплектоването на шлемовете, сa осигурени от Русенски университет.