Занаят който се е практикувал масово в Търговищко още от средата на XX век, е на път да изчезне.

Става дума за изработването на метли, което е било основният поминък на населението тогава. Сега от местното читалище в село Голямо Соколово се опитват да съхранят този занаят с участие в Националната система "Живи човешки съкровища – България".

В древност този инструмент дори е бил част от атрибута на някои божества на определени народи, но винаги е бил свързан с чистотата и освобождаване от лошото. Присъствал е както в обикновени домове, така и в дворци, през годините почти не е променял формата си и начина на изработка. Преди и сега всичко започва от тези сухи стръкове на растението двуцветно сорго, но си има и изисквания. 

Дълго време метларството е бил основен поминък на населението в този регион, но този занаят е вече на изчезване. Бай Дечо е от малкото, които сами отглеждат растението и търпеливо изчаква да изсъхне, за да започне да прави метли. Тънкостите на занаята ги усвоил покрай баща си, който преди години се е занимавал със снабдяването на институциите с готова продукция или с материали за направата им. Разказва, че за хубава метла трябват сухи снопове и без семена по тях.

Инструментите, с които работи майсторът, са направени от самия него, както и това приспособление за стягане на дръжката на метлата, ползва го вече над половин век, майсторът го нарича "стяга", ушиването на метлата е също важна част от изработката й. 

С цел запазване на изчезващите занаяти като метларството, местното читалище кандидатства за участие в Националната система "Живи човешки съкровища – България", а бай Дечо е предложен като занаятчия – консултант за обучаване на 10 млади хора от селото. Един от тях е Антон, който е студент четвърти курс, учи международни икономически отношения. Учи се и на метларство при бай Дечо, но казва, че занаят отчасти и се краде. Баба и дядо му също са се занимавали преди с този занаят като поминък.

Занаят "метларство" се практикувал масово от местната общност още от средата на XX век. Според проучване на местното читалище, към момента само четирима човека, сред които и бай Дечо още го практикуват, защото желаещи да си купят не липсват.

Вижте повече за историята във видеото.