Русе е силен икономически център, но с проблеми с демографията.

Това става ясно от изготвен профил на общината от Института за пазарна икономика.

Въпреки че през последните две години се наблюдава приток на хора към Русе, тенденцията все още не е устойчива и общината изостава в това отношение спрямо други силни икономически центрове. 

Нетните приходи от продажбите на предприятията в общината достигат 8,7 млрд. лв. за една година, а добавената стойност е в размер на 1,5 млрд. лв. И по двата показателя общината се нарежда на пето място в страната, след първенците Столична община, Пловдив, Варна и Бургас, и изпреварвайки Стара Загора.

Населението в общината има много добра образователна структура, като около 28% са с висше образование, а коефициентът на безработица е малко над 3%.

Въпреки тези добри показатели, община Русе продължава да среща сериозни предизвикателства със своята демография, се посочва в проучването на Института за пазарна икономика. През последните години Русе губи население с по-голям темп от другите големи икономически центрове. Населението на общината е 141 хил. души, като тя вече е изместена от община Стара Загора със 144 хил.

Освен това, Русе има силно отрицателен коефициент на естествен прираст на населението -11,9‰ и механичен прираст, който много често е отрицателен. Въпреки че през последните две години се наблюдава приток на хора към Русе, тенденцията все още не е устойчива и общината изостава в това отношение спрямо други силни икономически центрове.

Бюджет 2023 трябва да служи като основа за следващите две години.

Това смята председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България за област Русе Милка Трифонова. Тя очаква от управляващите да направят така, че бизнесът да върви във възходяща посока, а не към фалит, както се случвало в момента с много фирми.

Според Трифонова предложенията на Асен Василев, заложени в бюджета, за превеждането на заплати само по банков път от ресторантьорите и отчитането на касовите наличности на фирмите веднъж на месец, са инструмент за притискане на бизнеса. Затова тя отправи призив към управляващите.

От бизнеса настояват също властите да отменят задължението работодателят да плаща първите три дни от болничните, които да се поемат изцяло от Националния осигурителен институт.

Вижте повече по темата във видеото.

Някои икономически дейности в Русе могат да останат без персонал през това лято.

По данни от Инспекцията по труда, това се отнася най-вече за работници за селското стопанство, както и кадри за хотели и ресторанти.

За недостига на работна ръка инспекторите разбирали по време на редовните консултации, които правят с бизнеса. В селското стопанство производителите търсят решение на проблема с т.нар. "мобилни групи".

Бизнесът в Русенско се опитва да задоволи нуждите си от работна ръка и с кадри от чужбина, като процедурата минава през миграционните служби и Агенцията по заетостта.

Най-често украинските граждани са заети в ресторантьорство и строителство, а жените са основно в шивашкия бранш.

Вижте повече по темата във видеото.

Инфлацията при храните може да достигне 100%.

Това прогнозира председателят на Русенската стопанска камара проф. Красимир Ениманев. Според него, това се дължи до голяма степен на факта, че България произвежда едва между 19 и 27% от храните, които консумира.

Високите цени на храните могат да се овладеят ако България престане просто да изнася суровини и започне да произвежда продукти от тях, които да носят добавена стойност, смята проф. Ениманев. Той даде пример със зърнените култури.

Друг проблем е, че производството на храни, което имаме, не се субсидира от държавата достатъчно или изобщо, което се отразява на крайните цени.

Това, което властите могат да предприемат, е да се създадат условия за връщане на производителите по селата.

Дотогава, прогнозата на проф. Ениманев е цените на храните в България да продължават да растат.

Според председателя на Русенската стопанска камара, инфлацията при храните може да достигне до 100%.

Вижте повече във видеото.

Дискусия за менторството между поколенията на работното място се проведе в Русе.

Идеята е да се обменят добри практики за подкрепа както на възрастните, така и на младите работници да развият основни умения, необходими за преподаване и учене един от друг.

Наставничеството и съвместното учене е един от начините за скъсяване на разстоянието между поколенията, за намаляване на конфликтите между тях и в крайна сметка отпадане от пазара на труда заради липса на умения.

Има много примери за прилагане на менторството на работното място, като това е особено характертно за сферата на образованието.

Българо-румънската търговско-промишлена палата работи от години по темата за развитието на уменията на служителите във фирмите и трансграничната мобилност.

Вижте повече във видеото.