Минималното трудово възнаграждение в България е едва половината от заплатата за издръжка.

Това сочи последното изследване на КНСБ за необходимия месечен доход на работещите. Според данните от проучването, над 60% от тях получават по-малко от заплатата за издръжка.

На годишна база, необходимият месечен доход за издръжка бележи слаб ръст от около 2%, посочват от КНСБ. Стойността на т.нар. "малка потребителска кошница" от 20 жизненоважни стоки е поскъпнала с 2.2% за три месеца се посочва още в изследването на синдиката.

Затова от КНСБ настояват за редица мерки за поддържане на ръст на работните заплати.

От КНСБ настояват също да се вземат и мерки в подкрепа на фирмите, които търпят спад на производството заради икономическата ситуация в Западна Eвропа.

Вижте повече във видеото.

Асоциация на индустриалния капитал в България внесе жалба до Върховния административен съд срещу Постановлението на Министерски съвет за определяне на минималната работна заплата.

От работодателската организация искат неговата отмяна като незаконосъобразно. Освен това, според Асоциацията, увеличението на минималното възнаграждение ще доведе до свиване на работните места и ще ограничи новите инвестиции, което ще засегне най-вече малкия и среден бизнес в страната.

Като работодател в шивашката индустрия в Русе, Миглена Христова не смята, че е редно минималната работна заплата да се налага и дава пример с фирмата си, където само около 5% от служителите са с минимално възнаграждение, което тя е длъжна да осигури независимо от производителността им.

Ежегодното повишаване на минималната заплата като процент от средната за страната може да доведе до съкращаване на нискоквалифицирани работници, смята Миглена Христова. Затова, според нея, даването на пари на калпак не е посилно за бизнеса.

Изсветляването на бизнеса е по-справедливият подход за пълнене на държавния бюджет, отколкото с повишаване на минималната работна заплата, смята още Христова.

Припомняме, че със свое постановление правителството определи минималната работна заплата на 1077 лева от 1 януари догодина.

Вижте повече за мнението на работодателите по темата във видеото.

Русенският университет бе домакин на работна среща по европейски проект за съживяване на отдалечени планински райони.

Инициативата обединява учени от различни държави, които работят безвъзмездно за намиране на устойчиви решения.

Във форума се включиха над 40 участници от държави в Европейския съюз, както и Албания, Турция, Босна и Херцеговина и Косово.

Основният проблем, който е характерен за всички държави в Европа с недобре развити в икономическо и социално отношение отдалечени планински райони е лошата или липсваща инфраструктура, стана ясно на провелата се в Русенския университет работна среща. Освен това се наблюдавал и голям дисбаланс във финансирането на проекти с европейски средства.

Целта на срещата в Русенския университет е да се проведе дискусия между изследователи и представители на заинтересованите страни от местното самоуправление, администрацията, неправителствения сектор и експерти и да се обобщи визия за насърчаване на икономическото и социалното развитие на отдалечените планински райони.

Планините заемат около 40% от територията на европейския континент. В тези райони живеят и 17% от населението на Европа.

Вижте повече във видеото.

Логистичните затруднения и демографската перспектива са най-големите предизвикателства пред развитието на българската икономика.

Това заяви в Русе изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов.

Въпреки тези сериозни проблеми, ефектът от дейността на компаниите членове на организацията непрекъснато нараства, като за 2022 година е бил близо 12 милиарда лева. В Русе и региона пък до момента са инвестирани над 300 милиона лева.

Едно от най-големите предизвикателства пред компаниите са сериозните логистични затруднения по границите на страната, включително и при Русе, каза още Николай Вълканов. Според него, трябва да се вземат много бързи решения за повишаване на капацитета на транзитния поток.

Вижте повече във видеото.

Индустриалният парк, който ще бъде изграден в Търговище, ще изтегли напред общината в икономически, промишлен и социален аспект.

Това заяви министърът на иновациите и растежа Росен Карадимов, който бе на работна визита в града.

Проектът е на обща стойност от над 34 милиона лева, които ще бъдат вложени в изграждане на инфраструктура и необходимите комуникации за функционирането на производствените площи. 27 милиона лева е безвъзмездната помощ по линия на европейските програми. Тези инвестиции са много важни за реиндустриализацията на страната, каза още министър Карадимов.

Той заяви, че Министерството на иновациите и растежа прави всичко възможно да стимулира инвестициите у нас.

Припомняме, че индустриалната зона на Търговище ще бъде създадена и ще функционира на основата на публично-частно партньорство.

Към момента проявен интерес за инвестиции има от фирми за производства на проводници, литиево-йонни батерии и водород. Ще се търсят партньорства с логистични и транспортни компании, технологични и научни иноватори, стартъпи, както и малки и средни предприятия.

Вижте повече във видеото.