Бизнесът може да бъде компенсиран за високите цени на тока през следващите 3 месеца.

Министърът на енергетиката Владимир Малинов обяви, че ще внесе в понеделник предложение в Министерски съвет за удължаване на програмата за компенсации.

Запазва се сега съществуващият праг от 180 лева за мегаватчас.

Вижте повече във видеото.

Компенсациите на разходите за електрическа енергия за бизнеса да продължат и през следващата година.

За това настояват всички работодателски организации в страната в писмо до служебния премиер и министрите на финансите и енергетиката.

Според бизнеса, са необходими спешни мерки, тъй като се очаква неблагоприятната конюнктура на пазара на електрическа енергия да продължи и през следващите месеци.

В общата позиция на работодателските организации се посочва, че единственият механизъм, който е спасил бизнеса от масови спирания на производството през второто полугодие на 2024, е била Програмата за компенсиране на разходите за електрическа енергия. Механизмът се е доказал като работещ в случаите на екстремни ценови равнища на пазара на електрическа енергия, като при нормално функциониращ пазар не се налага компенсиране, се казва още в становището.

Според бизнеса, през ноември цената на електрическата енергия за небитовите потребители е била 328,09 лв./MWh, което е най-високото равнище от началото на годината и втората най-висока цена в Европейския съюз, след румънската.

Според проф. Красимир Ениманев от Русенската стопанска камара, ситуацията може да се влоши, заради увеличения износен капацитет на електроенергия към Украйна.

По данни на работодателските организации, само за ноември България, Румъния и Унгария са внесли общо почти 2300 Gwh електроенергия.

Вижте повече по темата във видеото.

Област Русе се нарежда на 9-о място в страната по брутен вътрешен продукт.

Това показва анализът на Института за пазарна икономика по отношение на възможностите за развитие на региона. В доклада се посочва, че инвестиционната и бизнес активност в областта нарастват, както и разходите за придобиване на дълготрайни материални активи.

Като икономически двигател на областта, Община Русе се опитва да подпомага бизнеса, като създава условия за развитие на икономиката и подобрява качеството на живот на гражданите, заяви заместник-кметът Златомира Стефанова.

Подобряването на инфраструктурата в Русе и до малките населени места, както и организирането на атрактивни спортни, културни и туристически събития е също сред приоритетите на общината за подпомагане развитието на местната икономика.

От администрация работят заедно с Регионалното управление на образоанието и Русенския университет и за осигуряването на кадри за местния бизнес.

По брой на студентите спрямо населението област Русе се нарежда сред първенците по този показател в страната.

Вижте повече във видеото.

Минималното трудово възнаграждение в България е едва половината от заплатата за издръжка.

Това сочи последното изследване на КНСБ за необходимия месечен доход на работещите. Според данните от проучването, над 60% от тях получават по-малко от заплатата за издръжка.

На годишна база, необходимият месечен доход за издръжка бележи слаб ръст от около 2%, посочват от КНСБ. Стойността на т.нар. "малка потребителска кошница" от 20 жизненоважни стоки е поскъпнала с 2.2% за три месеца се посочва още в изследването на синдиката.

Затова от КНСБ настояват за редица мерки за поддържане на ръст на работните заплати.

От КНСБ настояват също да се вземат и мерки в подкрепа на фирмите, които търпят спад на производството заради икономическата ситуация в Западна Eвропа.

Вижте повече във видеото.

Асоциация на индустриалния капитал в България внесе жалба до Върховния административен съд срещу Постановлението на Министерски съвет за определяне на минималната работна заплата.

От работодателската организация искат неговата отмяна като незаконосъобразно. Освен това, според Асоциацията, увеличението на минималното възнаграждение ще доведе до свиване на работните места и ще ограничи новите инвестиции, което ще засегне най-вече малкия и среден бизнес в страната.

Като работодател в шивашката индустрия в Русе, Миглена Христова не смята, че е редно минималната работна заплата да се налага и дава пример с фирмата си, където само около 5% от служителите са с минимално възнаграждение, което тя е длъжна да осигури независимо от производителността им.

Ежегодното повишаване на минималната заплата като процент от средната за страната може да доведе до съкращаване на нискоквалифицирани работници, смята Миглена Христова. Затова, според нея, даването на пари на калпак не е посилно за бизнеса.

Изсветляването на бизнеса е по-справедливият подход за пълнене на държавния бюджет, отколкото с повишаване на минималната работна заплата, смята още Христова.

Припомняме, че със свое постановление правителството определи минималната работна заплата на 1077 лева от 1 януари догодина.

Вижте повече за мнението на работодателите по темата във видеото.