Прогнозират около 15% съкращения в редица отрасли в Русенско.

Според проф. Красимир Ениманев от Русенската стопанска камара най-засегнати ще бъдат траснпортът, строителството и селското стопанство. Причината е във високите разходи за горива, суровини и заплати. В същото време в много сектори има недостиг на работна ръка, която бизнесът се опитва да компенсира с внос от трети страни.

Заради изтичането на кадри в чужбина, българският бизнес е бил лишен от най-ефективната си работна сила, смята проф. Ениманев.

С-н

Това принуждава бизнесът да се приспособява бързо към създалата се ситуация с внос на работна ръка.

С-н

Крайно притеснително за бизнеса са започналите от края на миналата година съкращения в някои предприятия. Това говори за спад в икономическата активност, коментират от Русенската стопанска камара.

С-н

По данни на Русенската стопанска камара около 30% от фирмите в региона в сектори "Траснпорт", "Лека промишленост" и "Селско стопанство" отиват към фалит.

Шестима кандидати за народни представители от „Прогресивна България“ обсъдиха проблемите на бизнеса с изпълнителния директор на „Мегахим“ Деница Великова.

Те представиха приоритетите на коалицията и отговаряха на въпроси, зададени от работещи в един от най-големите български производители на лаково-бояджийски материали.

„Листата ни включва експерти в различни области, но ни обединява една обща кауза, зад която заставаме“, каза в началото инж. Калина Лазарова, която работи като мениджър продажби в „Мегахим“ и е кандидат за народен представител от коалицията. Калина Лазарова представи колегите си от листата Симеон Иванов, Красимир Иванов, Красимира Русинова, Давид Александров и Росен Билчев, като обясни, че те са хора с богат опит в предприемачеството и администрацията.

Разговорът съвсем естествено се завъртя около проблемите на бизнеса и въпроса какво спъва развитието на региона. „Имаме изключителна нужда от стабилност и предвидимост. Необходимо е да има стабилно управление за по-дълго време, а не да се повтаря този постоянен цикъл от избори“, каза Деница Великова. „Убеждавам всички хора около мен колко е важно да се гласува. Нека всеки сам реши за кого“, призова тя.

Като най-голям проблем на русенския регион изпълнителният директор на „Мегахим” посочи инфраструктурата. На всички срещи хората повдигат въпроса за магистралата Русе – Велико Търново и нуждата от още един мост над Дунав, потвърдиха кандидатите от „Прогресивна България“ и заявиха категорично, че решаването на тези проблеми е техен основен приоритет.

Сред въпросите, които зададоха работещи в „Мегахим“ към гостите, беше дали предишните правителства са направили нещо хубаво през последните години. „Направиха някои хубави неща, но основно в Южна България“, отговори Симеон Иванов, трети в листата на „Прогресивна България“ в 19 МИР.

Сред засегнатите теми беше и необходимостта от ревизия във всички сфери. Едва след това ще се прецени кои неща са свършени добре и над тях ще се надгражда, казаха още кандидатите от коалицията с лидер Румен Радев.

 „Говорете си с хората от другите партии в парламента, че ни писна да ходим на избори. Не бъдете крайни!“, призова един от присъстващите в залата.

Срещата завърши с ясно послание, че общата цел на всички от „Прогресивна България“ е да се върне нормалността в държавата. „Мисля, че можем и сега му е моментът!“, заяви Калина Лазарова от името на всички русенски кандидати от коалицията.

ПЛАТЕНА ПУБЛИКАЦИЯ

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

Предлагат промяна на механизма за енергийни помощи за бизнеса.

Според Института за развитие и управление на ресурсите, подходът за подпомагане е неефективен, защото всички получават компенсации, независимо дали имат реална необходимост от подкрепа.

Затова от института предлагат помощта за предприятията да бъде определена по групи, а в критериите за получаване на енергийни субсидии да залегне задължението за прилагане на мерки за енергийна ефективност.

Достъп до компенсации имат над 630 хиляди частни стопански субекта. Въпреки получената от бизнеса държавна помощ възлизаща на над 10 млрд. лв, това не доведе до сваляне или задържане на крайните цени на стоките и услугите, а е генератор на инфлация, посочват от Института за развитие и управление на ресурсите. Оттам са изчислили, че потребителската кошница за една година е поскъпнала с близо 50%, тъй като в цените са включени и увеличени предполагаеми разходи въпреки получените от бизнеса енергийни компенсации. Затова предлагат промяна на механизма за подпомагане.

От Института за развитие и управление на ресурсите отново предупредиха за опасността България да бъде санкционирана за неизпълнение на европейското законодателство. Става дума за прилагането на регламента за преразпределяне на събраните свръхприходи от енергопроизводителите за пряко финансиране на домакинствата и малките и средни предприятия за въвеждане на мерки за енергийна ефективност.

Всяка страна-членка е задължена до юни да представи пред Европейската комисия няколко отчета за прилагането на регламента, като първият доклад трябва да бъде до края на януари.

Вижте повече по темата във видеото.

Малките и средни предприятия в България се борят с икономическото възстановяване след пандемията, както и последиците от войната в Украйна.

Това каза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев по време на международен форум в София.

Според него трябва да се прояви гъвкавост за изпълнение на целите на европейския зелен пакт и да се разработи програма за подкрепа на малкия и средния бизнес за успешен преход към въглеродонеутрална икономика.

Вижте повече във видеото.

Само гъвкаво образование ще реши проблема с липсата на кадри за промишлеността в Русенския регион.

Това каза за телевизия КИС 13 председателят на местната структура на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/ Милка Трифонова. Трябвало да се помисли как да се задържат хората в града, смятат още работодателите.

От КРИБ са категорични, че проблемът с липсата на кадри е започнал още със затварянето на предприятия преди 20-ина години, което е рефлектирало върху образованието и обезлюдяването на цели региони.

Освен това работодателите не гледали с оптимизъм на анкетата на Агенцията по заетостта за проучване на потребностите на бизнеса от кадри. Информацията от анкетите ще се обобщава на областно ниво от експертен екип с представители на държавната и местна власт, национално представените организации на работодателите и синдикатите, браншови и други организации. Въз основа на събраната информация ще се определят и по-нататъшните приоритети в сферата на образованието, обучението и насърчаване на заетостта.