Жена от ловешкото село Орешак се опитва да възроди традицията на грънчарството.

Затова Росица Занкова не пропуска възможност, когато обикаля страната, да показва тънкостите на занаята на хората, които имат желание да се занимават с грънчарство. 

Росица е потомствен майстор керамик от близо 20 години. Занаята наследява от баба и дядо си, които са от Троянския край. Разказва, че тук е "Мекката на грънчарството", защото глината тук е много подходяща за този вид дейност.
"Като от страна на баба ми са правили така наречените "гарантили", калени съдове, а дядо ми правил така наречените тогава калъпени фигурки, които всъщност са били тогавашните играчки."

За да се получи хубаво и качествено изделие е необходимо:
"Старите майстори казват "да прекипи", или както тестото се оставя да втаса, така и глината, не се добавят нито олио, нито мас, нито никакви други материали, просто глината си е т.нар. "мазна глина" или "пластична глина", която е много подходяща за работа на грънчарско колело."

Освен идеи за направата на традиционните чинии, стомни, украси и други предмети, трябва да се има предвид и:
"По принцип когато работим, винаги трябва да знаем какво ще направим, за да предвидим размера глина, за да може от една и съща големина топка глина да стават едни и същи големини съдчета."

Майсторката разказва, че не познава богат занаятчия, но въпреки това има доста последователи.
"Да забогатее от занаят не може, защото от думата "занаят" идва "за наяждане"! Много атрактивен и релаксиращ занаят, и дори, когато човек е натоварен, хващайки глината, която е част от от земята, тя отнема неговата негативна енергия, събрана от други емоции, свързани в ежедневието."

Все пак, за да запазят поминъка си, майсторите се насочват към практични неща, които служат не само за украса и сувенири, а се използват във всяко домакинство.