Между 5 и 20 лева на декар ще получат всички зърнопроизводители като частична компенсация за понесени загуби заради войната в Украйна.

Ще бъдат подпомогнати само площите до 10 000 декара. Припомняме, че в сектор "Зърнопроизводство" се отчитат загуби от 28% на декар.

Със средствата, които ще получим от държавата, ще се справим донякъде с междуфирмената задлъжнялост, коментира договорените финансови параметри председателят на Регионален съюз на фермерите "Дунавско зърно" Милен Коев.

Държавата поема ангажимент да отстоява твърда позиция пред европейските институции в защита на интересите на българските фермери, каза още Милен Коев.

Земеделците искат и въвеждане лицензионен режим при доставка на стоки от Украйна и трети страни. Разписани са и сроковете за подготвяне на законодателните промени свързани с устойчивостта на сектора.

Милен Коев коментира и при какви условия отново биха излезли на протест.

Половината от предвидената помощ за фермерите трябва да бъде предоставена до края на март, като вторият транш до 30 септември ще се случи само при удължаване на регламента за помощта за Украйна, който към момента действа да 30 юни.

Вижте повече по темата във видеото.

Земеделците в Русенско не могат да разчитат на компенсациите, които отпусна Европейският съюз заради безмитния внос на селскостопанска продукция от Украйна.

Според зърнопроизводителя Пламен Генчев, сумите, които ще получат, са толкова незначителни, че няма да могат да компенсират никакви загуби.

Общата сума за България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия е в размер на 100 милиона евро, като близо 10 милиона ще бъдат разпределени на българските производители.

Пламен Генчев изчислява, че за своите 25 000 декара, които обработва, ще получи малко над 12 000 лева от последните европейски компенсации за земеделците в България. Все още има зърнопроизводители, които не са освободили напълно складовете си от старата реколта, сподели още Генчев.

Междувременно земеделците наблюдават и леко понижаване на качеството на пшеницата заради неблагоприятните условия.

Тъй като сме в началото на жътвената кампания, Пламен Генчев не може да направи прогноза дали ще бъде на загуба или на печалба от тазгодишната реколта на пшеница.

Вижте повече по темата във видеото.

Компенсацията за 4 месеца на битовите потребители на газ би била 20 пъти по-малка от средствата, които получава бизнесът за тока.

Сметката направил русенецът Иво Ботев, който въпреки намалената консумация на газ, продължава да плаща няколко стотин лева за отопление. Затова недоумява защо Народното събрание се отказа да разгледа предложението за въвеждане на компенсации за битовите потребители.

Каквато и да е компенсация би била от полза за потребителите на газ, смята Иво Ботев. Според него 90% от българите могат да попаднат в категорията енергийно бедни.

Иво Ботев смята, че след очакваното намаление с около 30% на цената на газа, стойността за крайния потребител ще се върне на нивата от декември миналата година.

Вижте повече във видеото.

Отпада механизмът за компенсиране на битовите потребители на природен газ.

Днес депутатите не разгледаха внесения проект от "Продължаваме промяната", тъй като точката не попадна в дневния ред на Народното събрание.

Предложеният от "Продължаваме промяната" механизъм за компенсация обхващал периода от януари до април, когато се очакват и най-високите цени на природния газ.

Вносителите на проекта изчисляват, че ако механизмът за компенсации беше приет, е щял да струва на бюджета под 200 милиона лева за целия период.

Вижте повече по темата във видеото.

Предлагат промяна на механизма за енергийни помощи за бизнеса.

Според Института за развитие и управление на ресурсите, подходът за подпомагане е неефективен, защото всички получават компенсации, независимо дали имат реална необходимост от подкрепа.

Затова от института предлагат помощта за предприятията да бъде определена по групи, а в критериите за получаване на енергийни субсидии да залегне задължението за прилагане на мерки за енергийна ефективност.

Достъп до компенсации имат над 630 хиляди частни стопански субекта. Въпреки получената от бизнеса държавна помощ възлизаща на над 10 млрд. лв, това не доведе до сваляне или задържане на крайните цени на стоките и услугите, а е генератор на инфлация, посочват от Института за развитие и управление на ресурсите. Оттам са изчислили, че потребителската кошница за една година е поскъпнала с близо 50%, тъй като в цените са включени и увеличени предполагаеми разходи въпреки получените от бизнеса енергийни компенсации. Затова предлагат промяна на механизма за подпомагане.

От Института за развитие и управление на ресурсите отново предупредиха за опасността България да бъде санкционирана за неизпълнение на европейското законодателство. Става дума за прилагането на регламента за преразпределяне на събраните свръхприходи от енергопроизводителите за пряко финансиране на домакинствата и малките и средни предприятия за въвеждане на мерки за енергийна ефективност.

Всяка страна-членка е задължена до юни да представи пред Европейската комисия няколко отчета за прилагането на регламента, като първият доклад трябва да бъде до края на януари.

Вижте повече по темата във видеото.

Страница 1 от 4