Утре приключва евакуацията от Ливан на последните 25 български граждани от заявилите желанието си да се приберат в България.

Това съобщи министър-председателят Димитър Главчев след заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента.

Предвид ситуацията в Близкия Изток, бяха отправени препоръки към изпълнителната власт да се засилят предприетите превантивни мерки за недопускане на терористични актове на територията на страната, както и срещу дипломатическите ни представителства и българските военнослужещи в мисии и операции зад граница.

Премиерът каза още, че българското правителство разполага с информация за 45-50 български граждани в Иран, за които също има готовност да бъдат изтеглени, но до момента няма заявено от тях желание за това.

Премиерът коментира, че в момента няма данни за започнала бежанска вълна вследствие на военните действия в Близкия Изток.

Днес на официална церемония в Гранитна зала на Министерския съвет, премиерът Димитър Главчев и министърът на транспорта и съобщенията Красимира Стоянова наградиха екипите на Държавния авиационен оператор, които евакуираха българските граждани от Ливан след ескалацията в Близкия Изток.

Вижте повече във видеото.

Все още не се знае дали президентът Румен Радев ще свика консултативен съвет за национална сигурност за Северна Македония.

Държавният глава заяви, че първо иска да чуе мотивите на министър-председателя Кирил Петков.

От своя страна премиерът продължава да настоява за свикването на КСНС, тъй като иска консенсус по този въпрос и с опозицията.

Вижте повече във видеото.

Председателството на Съвета на Европейския съюз в контекста на общата политика за сигурност и отбрана е голяма отговорност, но предоставя значителни възможности на България в няколко важни направления.

Това каза президентът Румен Радев след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, което се проведе днес. Според него, трябва да се върви към пълноценна интеграция на българските въоръжени сили в европейските процеси по консолидиране на отбранителната индустрия. В тази връзка той заяви още, че засиленото отбранително сътрудничество е много важно за укрепването на сигурността на целия регион.

"От съществена важност е в качеството си на председател на Съвета на Европейския съюз да покажем, че ние можем да изпълняваме ефективно тази роля, затова трябва да покажем, че ние планираме нашата отбранителна политика по европейски образец – всеобхватно и дългосрочно.", изтъкна Румен Радев.

Планирането на отбранителната политика изисква и програма за рершаване на проблемите на Българската армия и след 2024 година, смята също така държавният глава.

"Предвид динамичната среда за сигурност, предвид състоянието на въоръжените сили, стигнахме до консенсус, че планът за нарастване и повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 година, остава открит и трябва да бъде прегледан и надграждан, така че България да преследва развитието на адекватни отбранителни способности на съвета за сигурност", заяви Румен Радев.

Президентът направи и конкретни предложения към изпълнителната власт за развитието на отбранителните способности на въоръжените сили на България.

Днес се проведе първото заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Румен Радев.

До 30 юни трябва да бъдат разработени конкретни планове за ускоряване на проектите за модернизация на армията и за поддръжка на наличната техника, каза държавният глава след края на Консултативния съвет. 

Според премиера Бойко Борисов отбранителната ни промишленост работи на пълен оборот и никога през последните 30 години не е била ангажирана с толкова много поръчки. Категоричен е обаче, че е необходима модернизация.

От своя страна лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че стратегията за национална сигурност трябва да се актуализира. 

След края на Консултативния съвет за национална сигурност министърът на отбраната Красимир Каракачанов акцентира най-вече върху ресурсния недостиг в целия сектор за сигурност. 

Участниците в Консултативния съвет се обединиха също и около необходимостта за актуализация на нормативната уредба, недопускаща външна намеса във вътрешнополитическия живот на страната.