Точно 43 градуса на сянка отчетоха днес в Русе.

Рекордът на този ден обаче е поставен през 1987 година, когато са достигнати 43 градуса и 6 десети. 

Можем ли да сготвим яйца на слънце? Бързо търсене в интернет показва, че това е напълно възможно, стига да са налице необходимите условия. А днес жегата в Русе беше идеалната предпоставка това да се случи.

Възползвайки се от подходящата метеорологична обстановка, група журналисти от Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, телевизия КИС 13 и "Аренамедиа" решиха да си направят експеримент и да проверят дали нагретите от жаркото слънце гранитни плочи на централния площад ще бъдат достатъчно условие яйцата да се сготвят.

Предварителната подготовка по установяване на най-горещото място на площада с помощта на дигитален термометър показа, че някои от плочите са се нагрели до над 62 градуса по целзий. На теория това означава, че е напълно възможно най-обикновено яйце да се сготви за определено време.

Експериментът ни показа, че за това са необходими около 30 минути. Ако жълтъкът се разтече, става и по-бързо, но вместо яйца на очи, ще имате бъркани яйца.

А в случая – яйца по русенски на площада.

Вече повече от пет години за поддръжката на часовника в центъра на Русе се грижат безвъзмездно от сдружение "РусчукБГ".

Благодарение на техните усилия, емблематичният за града часовник, който е част от културното наследство на Русе, ще продължава да бъде пример за неговия европейски дух и да отмерва времето и за идните поколения както го е правил повече от сто години.

Страстта към часовниците кара Александър Първанов, който е приятел и сподвижник на сдружение "РусчукБГ", да направи всичко, което зависи от него, за да може часовникът в сградата на бившата банка "Гирдап" отново да заработи.

Александър Първанов и неговият колега Йовчо Стоянов се занимават веднъж седмично с поддръжката на часовника, откакто отново заработи на 13 октомври 2017 година. Часовникът е изцяло механичен, закупен от реномиран за времето си производител от Германия.

Възстановяването на механизма на часовника е наложило да се прояви изобретателност и да се направят някои нововъведения за по-надеждната му експлоатация.

Сдружение "РусчукБГ" е приело за мисия не само грижата, но и проучването на историята на старите градски часовници, за да се запази живото наследство от миналото на Русе.

Вижте повече във видеото.

Семейство от търговищкото село Руец отпразнува 20 години съвместен живот и граждански брак с необикновена сватба.

Тържеството се състоя на поляната край селото, като условието към присъстващите бе да са облечени в народни носии.

Двамата съпрузи се запознават преди 20 години и след дълги увещавания, решават да се женят, като сключват и граждански брак. Божанка сега работи като учител по практика в гимназия по хранително-вкусови технологии, а Петър в месокомбинат в града.

Имат дъщеря Мария, която е на 15 години. Тя твърдо е решила след време и нейната сватба да протече по подобен начин – младоженците и всички присъстващи да са облечени в народни носии.

Малко младоженци могат да се похвалят със "стари" кумове на първата сватба и "млади" на сегашната. Разбира се, на кума и кумата питието винаги им нагарча, а "горчивото" е под зоркото око на Баба Дешка, поканена специално за сватбата. 

Тържеството продължи с венчавка в отремонтирания селски храм, а във веселието до късните часове на нощта взеха участие много местни фолклорни състави.

Вижте повече във видеото.

Адресът, на който отиваме е село Марчино, община Попово, област Търговище.

В селото живеят около 70 души. А едно семейство там е превърнало дома си в птичи зоопарк. Отделно имат и животни, към които се отнасят с огромна грижа и любов. 

В двора на Стоян и Марияна има над 15 вида пауни, десетина вида фазани, много породи гълъби, зайци, риби и дори хамелеон и игуана.

По професия Стоян е зоотехник, бил е два мандата кмет на съседно село, а сега е арендатор на земи в района. Съпругата му Марияна пък работи в селския магазин. А внучката Ивана е наследила нежността към животните от тях. Всичко започва преди 25 години с няколко гълъба.

Плътно до дядо и баба е петгодишната Ивана, която няма търпение да гушне някое малко пиленце или да се порадва на яйчице. Има си и свои любимци. 

Животинското царство се е превърнало в местна забележителност. В стопанството има строг ред и правила, всеки вид животно си има своя клетка и разнообразна храна. Както и подобаващо медицинско обслужване. Такова хоби не е евтино. Грижливият стопанин обаче се отнася с животните като със свои деца и членове на семейството.

Вратата на семейството е винаги отворена за всеки, който обича животните. А в двора им има и малък домашен параклис на името на Света Богородица.

Вижте цялата история във видеото.

Живеем във време на мащабни социални контакти, общуваме чрез различни платформи, с едно кликване ставаме приятели в интернет, но има един друг начин на общуване, където се искат повече знания, технически умения, разбира се и оборудване.

Става въпрос за хора, които като изпращат съобщения в ефира, намират приятели по целият свят, а именно това са радиолюбителите. За един такъв мъж с интересно хоби разказва Герасим Герасимов от Търговище.

Това е Мирослав Мирчев от Търговище, учител по професия, човек с различни интереси и умения, влюбен в хобито си – радиолюбителството. Вече над 40 години той изпраща този сигнал в ефир и е обиколил  над 350 страни по света, стоейки пред радиостанцията в дома си.

"Да станеш радиолюбител, трябва да имаш природна даденост към науката и техниката, това нещо с мен се случи, когато бях 5-7-ми клас. Запалих се от това, че едно момченце беше си направило радио в една кутийка тип "сапунерка", както му казваме и на мен ми стана много интересно как с помощта на няколко бобинки и една антена  няколко метра, и една малка слушалчица можеше да слуша музика. За времето това беше равносилно на сега да имаш електронна игра и т.н.,така, подведен от това желание, посетих радиоклуба, там ме приеха със задоволство и така започна моето развитие като радиолюбител.", разказва Мирослав.

С редовните обучения в радиоклуба, практическите опити за радиовръзки, участия в направата на собствени схеми и устройства, жаждата за знания и усъвършенстване оформят съвършеният радиолюбител.

Така се стига и до направата на първата му лампова радиостанция с много механични управления и до първият му собствен радиосигнал.

"И така започна моят радиолюбителски живот с моят личен инициал LZ2KV. Всеки радиолюбител при регистрирането си в радиолюбителският свят му се предоставя радиолюбителски инициал. Към всяка държава има такива отредени комбинации от букви и цифри, с които радиолюбителят прави една бърза ориентация. Само като чуеш първите две буквички от инициала на радиолюбителя, ти разбираш от коя точка на света е.", споделя още той.

Интересен е отговорът на радиолюбителя за това как реагират негови колеги по света, когато чуят българските позивни и разберат, че е от България:

"Питат в кой континент се намира, интересуват се от местоположението, с какви географски особености граничим, да се локализира, близо до Черно море, на Балканският полуостров, интересуват се за климата, за годишните времена.Има хора, които се учудват като им кажеш, че при нас има четири климатични сезона. Радиолюбителското общество е интелигентно общество, не можеш да станеш радиолюбител с посредствени познания, няма страна с която да не съм правил стотици връзки. Обикновено радиолюбителските връзки завършват с най-добри пожелания, компресирани в кода 73, 73 на езика на радиолюбителите значи "всичко най-хубаво", което изразява добротата на всички наши взаимоотношения."

Хилядите картички, събрани от Мирослав са много специални за него, защото са един спомен от негови колеги по света, където гласът му е чут.

Страница 1 от 3