Минималното трудово възнаграждение в България е едва половината от заплатата за издръжка.

Това сочи последното изследване на КНСБ за необходимия месечен доход на работещите. Според данните от проучването, над 60% от тях получават по-малко от заплатата за издръжка.

На годишна база, необходимият месечен доход за издръжка бележи слаб ръст от около 2%, посочват от КНСБ. Стойността на т.нар. "малка потребителска кошница" от 20 жизненоважни стоки е поскъпнала с 2.2% за три месеца се посочва още в изследването на синдиката.

Затова от КНСБ настояват за редица мерки за поддържане на ръст на работните заплати.

От КНСБ настояват също да се вземат и мерки в подкрепа на фирмите, които търпят спад на производството заради икономическата ситуация в Западна Eвропа.

Вижте повече във видеото.

Асоциация на индустриалния капитал в България внесе жалба до Върховния административен съд срещу Постановлението на Министерски съвет за определяне на минималната работна заплата.

От работодателската организация искат неговата отмяна като незаконосъобразно. Освен това, според Асоциацията, увеличението на минималното възнаграждение ще доведе до свиване на работните места и ще ограничи новите инвестиции, което ще засегне най-вече малкия и среден бизнес в страната.

Като работодател в шивашката индустрия в Русе, Миглена Христова не смята, че е редно минималната работна заплата да се налага и дава пример с фирмата си, където само около 5% от служителите са с минимално възнаграждение, което тя е длъжна да осигури независимо от производителността им.

Ежегодното повишаване на минималната заплата като процент от средната за страната може да доведе до съкращаване на нискоквалифицирани работници, смята Миглена Христова. Затова, според нея, даването на пари на калпак не е посилно за бизнеса.

Изсветляването на бизнеса е по-справедливият подход за пълнене на държавния бюджет, отколкото с повишаване на минималната работна заплата, смята още Христова.

Припомняме, че със свое постановление правителството определи минималната работна заплата на 1077 лева от 1 януари догодина.

Вижте повече за мнението на работодателите по темата във видеото.

За постепенното преминаване от минимална работна заплата към заплата за издръжка, се обявиха от КНСБ.

Според синдикалистите, нейният размер трябва да отговаря на такова ниво на заплащане, което да осигурява достоен стандарт на живот на работещите и техните семейства.

Припомняме, че в момента минималната работна заплата в България е 50% от средната за страната, като механизмът отразява директивата за адекватните минимални заплати в Европейския съюз.

Наскоро от Министерството на труда и социалната политика предложиха нов механизъм, по който да се определя минималната работна заплата, като единият от вариантите предвижда тя да не се увеличава ако има спад на брутния вътрешен продукт и производителността на труда.

От КНСБ предлагат съвсем нов подход при определянето на минималната работна заплата с добавянето на допълнителни възнаграждения за образование и квалификация.

Вижте повече по темата във видеото.

КНСБ подкрепя минималната заплата да стане 933 лева от догодина.

Това е ръст от 153 лева спрямо настоящия размер.

От синдиката ще настояват поне с толкова да се вдигнат възнагражденията и по браншове и икономически дейности.

За първи път при определяне на минималната заплата се прилага механизъм, приет от Народното събрание през февруари тази година. Той предвижда нейният размер да е половината от средното за страната възнаграждение на база период от 12 месеца.

От КНСБ са доволни от увеличението на минималната заплата, което вече става по формула. Синдикатите настояват размерът на минималното трудово възнаграждение са се използва като база за увеличаване на заплатите и по браншове.

Предстои синдикати, работодатели и управляващи да обсъдят и идеята максималният осигурителен доход да се определя по формула, а не административно.

Вижте повече във видеото.

От КНСБ продължават да настояват минималното трудово възнаграждение в страната да се обвърже със заплатата за издръжка, която е 1351 лева.

Това е чувствително по-високо от предложената от служебното правителство минимална заплата за 2024 в размер на 940 лева. 

Припомняме, че минималната заплата се определя по нов механизъм, който беше приет от 48-ото Народно събрание.

От 2024 година обаче се предвижда месечната минимална работна заплата да достигне 940 лева. Този размер е заложен в тригодишната средносрочна прогноза, върху която се разработва проектобюджетът за 2023.

Той ще бъде предложен за гласуване в следващото Народно събрание. Според КНСБ, въпреки че по този начин минималната заплата ще се увеличи значително, нейният размер все още ще изоства от това, което предлага синдикатът – минимално възнаграждение да се обвърже с т.нар. заплата за издръжка.

От заложеното в тригодишната средносрочна прогноза става ясно, че за през 2025 се предвижда минималната заплата да стане 1038 лева, а през 2026 - 1128 лева.

Вижте повече по темата във видеото.

Страница 1 от 5