Работилница към Музейния образователен център в Търговище учи децата как да изработват сурвакници.

Докато красят дряновите клончета, те се запознават и с нейната история, която е свързана с българската традиция още от времето на траките. 

Тази година близо 250 деца идват в работилницата. Някои от тях за първи път се докосват до сурвачката и изработването й. Те трябва само да си донесат дряновото клонче, а необходимите материали за украсата се предоставят от музея.

Третокласничката Наз вече учи други деца как се прави сурвакница - както се казва по старо му. 

Шермин пък е начален учител вече над 40 години, тя и нейните колеги подкрепят подобни занимания, особено с децата от началният етап.

Преди да отнесат изработените от тях сурвачки в домовете си, децата отправиха своя поздрав и към зрителите.

Вижте във видеото.

Откриха музей на восъчните фиргури в новоизградения арт център на Бяла.

Посетителите могат да видят видни личности свързани с историята на града – Цар Освободител Александър Втори, княз Александър Батенберг, Петко Славейков, революционера Панайот Волов, Колю Фичето и баронеса Юлия Вревская.

Всичко започва с откупуването от Общината на сградата на порутена детска градина в квартал гара Бяла.

Идеята е да се направи арт център, в който да има и музей с восъчни фигури на видни личности, свързани с историята на Бяла. Изработването на една фиргура е истинско предизвикателство и отнема около 2-3 месеца, обясни скулпторът Борис Борисов.

Идеята на кмета Димитър Славов да се направи музей е подкрепена от цялата общественост, включително и децата, които участват активно в събирането на средства. 

На откриването на музея присъства генералният консул на Русия в Русе Андрей Громов. Той поднесе и своите поздравления за 130-годишнината от обявяването на Бяла за град.

Към момента в арт центъра на Бяла функционират още кафе и кинозала, като предстои да бъде открит и читалищен салон.

Вижте повече във видеото.

Деца от Търговище прилагат специфична техника за изписване на Великденски яйца.

Те се обучават в образователния център към Регионалния исторически музей в града.

Освен варени яйца, за шаренето са нужни специална писалка, черен пчелен восък и свещ. Твърди се, че в миналото яйцата, изписани по този начин са били раздавани по време на годеж. А в някои търговищки села техниката остава традиционна до днес.

"Тази техника на рисуването, изписването на Великденски яйца, е съществувала в нашият край. За съжаление около 30-те години на миналия век тя изчезва. И затова нашето желание, цел и задача е да възродим тази техника, още повече, че тя е толкова приятна, толкова интересна и накрая всяко детенце си отива със своето оригинално и уникално яйчице.", казва музейният педгагог в Историческия музей Ралица Димова.

Стефани вече е пробвала вкъщи да изписва яйца с восък, но с обикновен химикал. И сега и е особено интересно да нанесе восъка със специалната "писалка". 

След това яйцето се потапя в съд с боя. Накрая восъкът се отстранява и се открояват изрисуваните орнаменти.

"Това, което докосват с ръчичките си и това което минава през техните ръце, остава като трайни знания, вадят въобръжение, творчество и съм сигурна, че така по-пълноценно ще научат за традициите, които са спазвали едно време във връзка с празника Великден.", казва класният ръководител Десислава Димова.

Музейният образователен център в Търговище очаква да предаде специфичната техника за шарене на великденски яйца на над 300 деца от различни училища.

Край Омуртаг се намира единственият в страната авиационен парк, посветен на българските успехи в космоса.

Той е създаден по идея на втория български космонавт Александър Александров. В историческия музей в града пък се пази скафандърът, с който той е полетял в космоса.

В центъра на Авиокосмическия парк се извисяват три самолета, устремени към небето, на които е летял вторият български космонавт - Александър Александров. Авиопаркът е създаден именно по негова идея.

Открит е официално през 2008-ма по повод 20-годишнината от полета му в космоса и е известен с единствената по рода си "Алея на авиацията и космонавтиката". По нейното протежение самият Александър Александров и негови руски колеги собственоръчно са засадили дървета.

В парка е изложена и друга авиационна техника, като тази стара руска установка на ракета. С подобна през 80-те години на миналия век е свален немски безпилотен самолет над бившият Съветски съюз.

Омуртаг е родният град на Александър Александров и в градският исторически музей се пази полетния му скафандър. Любопитна   е историята на попадането му тук.

"79-та година, целият народ ликува, България си има своят космонавт, България е космическа държава, но в Омуртаг като че ли радостта една нотка по-ниска, защото Сашо не полетя. Той беше дубльор на Георги Иванов и не се наложи да лети.Тогава ръководството на град Омуртаг се обръща към съветските другари и казва приблизително така: "Нашият човек не можа да полети, ако може да ни дадете нещо за спомен от това събитие", руснаците разбира се, широки славянски души, казват "няма проблеми, ще уредим нещата". Месец и половина по-късно, на сточна гара Илиенци, пристига специална пратка от Москва за ГК на БКП в гр. Омуртаг, приемат пратката, отварят и вътре е полетният космически скафандър на Александър Александров, придружен с писмо-сертификат, подписан от зам.-председателят на Академията на науките на Съветски съюз.", разказва директорът на Историческия музей в Омуртаг Мирослав Тошев.

По повод 25-годишнината от полета на Александър Александров, близо до Общината в Омуртаг се извисява 4-метров паметник в негова чест.

Плановете за изграждане на нови кътчета за почивка и детски площадки остават неосъществени. От Общината отбягват и темата за бъдещето на Авиокосмическия парк. А идеята отпреди 35 години за изграждане на малък музей на космонавтиката в Омуртаг, отдавна е забравена.

"Надявам се бъдещите поколения, сиреч да оставим работа и за тях, да осъществят въпросната идея. Защото на практика ни трябва една малко по-голяма зала, която да бъде използвана за представяне на тези музейни предмети, на тези свидетели на историята ще кажа аз, защото това е ролята на историята.", споделя още директорът на музея в града Мирослав Тошев.

Към момента Авиокосмическият парк остава единственият паметник край Омуртаг, изцяло посветен на българската следа, оставена в Космоса.

Таня Тодорова е новият директор на Регионалния исторически музей в Разград. Тя спечели конкурса за длъжността и от 5 април е титуляр на този пост.

Един от приоритетите на новото ръководство е обогатяването на фонда на музея. Сериозно внимание ще се обърне и на поддръжката на сградния фонд и най-вече на туристическите обекти.

Предприети са действия и в посока надграждане на културната инфраструктура на архилогическия резерват "Абритус".

Един от проблемите пред новото ръководство е въпросът с увеличаването на експозиционната площ. Освен това, заради COVID кризата през 2020 година приходите на музея са намалели с 51%.

В концепцията на новия директор за развитието на музея е заложено цялостно обследване на резерват "Абритус" по отношение на неговата защита и съхранение.

Вижте повече във видеото.