С поднасяне на венци и едноминутно мълчание в Бяла бе отбелязана 142-та годишнина от смъртта на баронеса Юлия Вревска.

Десетки жители и гости на града се събраха пред паметника на милосърдната сестра, останала в съзнанието на Българския народ като "ангелът на милосърдието".

След обявяването на Руско-Турската освободителна война 1877-1878 година, Юлия Вревска заминава за действащата армия в отряда на милосърдните сестри. Първоначално тя помага на ранените в румънския град Яш, а след това - в 48-а военно-временна евакуационна болница в Бяла. Ежедневно тя храни болните, пере дрехите им и помага на всекиго с каквото може. Ранените я наричат "ангелът на милосърдието".

Новината за смъртта на Юлия Вревска обхожда европейските държави, а Виктор Юго изразява общата мъка от страдалческата съдба на баронесата посвещавайки стихотворението "Роза на Русия, откъсната на Българска земя".

Затова днес, когато се навършват 142 години от смъртта на баронеса Юлия Вревска, десетки жители и гости на Бяла сведоха глави пред подвига на милосърдната сестра.

Венци и цветя пред паметника на Юлия Вревска бяха поднесени от името на Кмета на Община Бяла Димитър Славов, от Ръководството на МБАЛ "Юлия Вревска", Представители на БЧК, Пенсионерския клуб в Бяла, който носи името на баронесата и граждани.

Утре се навършват 30 години от учредяването на Съюза на демократичните сили.

Той е създаден на 7 декември 1989 година като коалиция от група неправителствени организации и възстановени стари партии, чиято цел е отхвърлянето на тоталитарната система и установяването на демокрация в България.

По случай годишнината, настоящи и бивши лидери на СДС в Русе се събраха, за да отбележат тази историческа дата. Членът на Националния изпълнителен съвет на СДС Станимир Станчев благодари на представителите на другите политически сили, че уважиха техния празник.

Бившият кмет на Русе Елеонора Николова се върна 30 години назад във времето, когато с протести бе поставено началото на демокрацията в България.

Кметът на Русе Пенчо Милков, заместник-областният управител Свилен Иванов и председателят на Общинския съвет Иво Пазарджиев също поднесоха своите поздрави за годишнината от създаването на СДС.

Водосвет по случай годишнината от създаването на СДС отслужи отец Стефан.

С поход с кану от над 2500 километра по Дунава, двама млади германци отбелязват края на стажуването си – единият за дърводелец, а другият за социален работник. Смятат като завършат пътешествието си и се върнат в родното си място да се отдадат на професията си.

Мимир и Давид, на 20 и на 21 години, тръгнали с кану от малко градче в южна Германия на 21 август. След три месеца, оставявйки около 2100 километра зад гърба си и нощувайки главно на палатка, двамата авантюристи стигат до Русе. Тук си позволяват малко повече удобства, като отсядат в хотел. Екип на телевизия КИС 13 се срещна с тях преди отново да потеглят на път към делтата на Дунав.

„Ние сме от Южна Германия, живеем много близо до мястото откъдето тръгва Дунава. С кану се придвижваме по реката, като започнахме на 21 август. Идеята ни хрумна, след като завършихме обучението си през лятото и решихме че имаме много време да се откъснем от родното място и да се впиуснем в това приключение.“

Мимир е завършил училище за дърводелци, а Давид е социален работник, който се грижи за хора с увреждания. Като тръгнали направили план да изминават средно по 40 километра на ден с кануто, за да успеят да стигнат крайната си цел – делтата на Дунав.

„Не сме сигурни дали ще ни пуснат с кануто да влезем в делтата, но ако не може, ще вземем автобус до румънския град Констанца.“

Разказват, че по време на похода по реката са имали немалко трудности заради лошо време, което не им е позволявало да изминат поставените от тях като цел 40 километра на ден.

„Ако си постоянно навън в студа, свикваш с него, а и ние имаме дебели дрехи, които задържат топлината, така че студът не е проблем. Естествено дъждът и вятърът са най-голямата пречка за да успеем да изминаваме по 40 килотетра всеки ден, затова понякога спазваме плана, понякога не.“

Давид си призна, че малко го е било страх, тъй като не бил сигурен дали ще се справи с гребането на едно толкова дълго пътешествие по Дунава.

„Беше ме страх, защото последният път като се опитах да карам кану беше отдавна и не знаех какво мога да очаквам“.

От Констанца, където приключва пътешествието им по Дунава, смятат да вземат автобус до Букурещ и оттам да се приберат в Германия със самолет. Малко са озадачени обаче какво ще правят с кануто.

„Нямаме план за кануто, ще се опитаме да го транспортираме до Германия на кораб по Дунава или на влака, не знаем все още, ще видим.“

Днес в Разград тържествено бе отбелязан Първи ноември - Ден на народните будители.

Той бе честван по традиция в къщата-музей на първата българска поетеса Станка Николица - Спасо Еленина.

По време на честването бе припомнено святото дело на разградските будители, което продължава и днес чрез дейността на културни дейци и педагози. Песни и стихове изпълниха ученици от клуб "Слово" към Центъра за ученическо техническо и научно творчество и възпитаници на детска градина "Зорница". Те припомниха имената на най-известните разградски будители.

След края на художествената програма бяха поднесени венци и цветя на признателност към делото на будителите.

60 години професионално музейно дело отбелязаха в Търговище.

По случай юбилея, бе открита изложба "Началото…" посветена на първото десетилетие на този етап от развитието на Регионалния исторически музей.

Експозицията представя ценни постъпления на музея вписани в неговия основен фонд през този начален период, лицата на тогавашните музейни професионалисти и илюстрации на първите стъпки в събирателската, проучвателската и експозиционната дейност.

Музейното дело в Търговищкия край датира от 20-те години на миналия век, когато има данни за изучаване на местната история и съществуват малки училищни музейни сбирки, поддържани от учители - ентусиасти в Търговище и по-големите селища на областта.

Регионален исторически музей - Търговище извършва проучвания на територията на областта и посреща посетители в 5 основни музейни обекта: Археологическа експозиция, "Хаджи Ангеловата къща", Музеен изложбен център "Славейково училище", Свещаровата къща и Къща - музей "Никола Симов - Куруто".