В заведениятa в България се сервират  435 000 чаши бира на ден.

Бирата продължава да е сред най-предпочитаните напитки у нас, сочат данни на Съюза на пивоварите в България (СПБ), публикувани по повод на професионалния празник на бранша – Илинден. През 2022 г. българските пивовари са произвели 500 млн. литра бира и са продали 523 млн. литра.

На ден само в ресторантите, кафенетата и хотелите са се сервирали по 435 000 чаши от пенливата напитка.

13% от продажбите на пиво в страната се реализират през сегмента на заведенията, а останалите 87% - в магазинната мрежа и малки търговски обекти (т.н. "студен" и "топъл" пазар).

През летните месеци, от май до август включително, всеки ден се произвеждат 1 732 000 литра пиво, а се продават 1 911 000. 50% от пълнолетните българи консумират бира поне веднъж седмично, а близо 70% поне веднъж месечно. Най-големи любители на пивото продължават да са потребителите от района на Монтана, които пият 11 пъти месечно, следвани от жителите на Русе и Варна –  10 пъти.

По повод на професионалния си празник от СПБ отчитат над 35 милиона лева капиталови инвестиции в бранша за първото полугодие на настоящата година. Традиционно вложенията са за зелени иновации, оборудване и поддържане на най-добри практики в производството на бира. За същия период членовете на СПБ са разширили продуктовата си листа с още 8 нови асортимента.

И този сезон хит продължават да бъдат безалкохолните бири, премиалните марки и пивото със силно подчертан хмелов аромат. Само през миналата година в страната са произведени 58 тона висококачествен хмел, който освен за родното производство, се изнася за редица страни, включително за най-големия производител на бира в ЕС – Германия. 

"Пивото е единствената напитка с хмел. През последните години на процеса охмеляване се обръща все по-голямо внимание. Едно ново поколение пива с по-изразен аромат и вкус на хмел, предизвиква засилен интерес сред любителите на пенливата напитка. До голяма степен точно тази суровина определя типичните качества на пивото – горчив вкус, уникален аромат и стабилност на пяната. За охмеляване се използва хмеловата шишарка, богата на алфа- и бета-горчиви киселини, хмелово етерично масло и редица биологично-активни вещества. Нововъведенията са довели днес консумацията на пиво да се превърне в социално изтънчено изживяване.  Това се дължи и на новия профил на потребителите - с повече познания за пивото, готови да платят повече за по-качествени и новаторски продукти", отбелязва проф. Габриела Маринова – една от най-изтъкнатите представители на пивоварната наука.

Според действащия и днес  български държавен стандарт – БДС от 1981 г., пивото е слабоалкохолно питие, произведено чрез ферментация на пивна мъст от малц (заместители на малца), хмел и хмелови продукти и вода, с използване на пивоварни дрожди.

"Поради натуралния си състав пивото е богато на редица антиоксиданти и най-вече на полифеноли, витамини от групата В, минерали, влакнини и над 800 органични и неорганични съединения. Всички те произхождат от ечемичeния малц, хмела, дрождите и от сложните химични трансформации, които претърпяват по време на технологичния процес", допълва проф. Маринова.

За да могат потребителите да са наясно какво съдържат различните бири, пивоварите в страната продължават доброволно да поставят върху етикетите на своите продукти списък  на съставките и енергийната им стойност.

"Членовете на СПБ от 2017 г. предоставят данни за калориите за 100 ml пиво. Като цяло произвежданите в страната лагер бири "тип Pils" съдържат между 33 и 48 kcal./100 ml. За безалкохолните бири тези стойности са по-ниски и варират между 15 и 25 kcal./100  ml", коментира Ивана Радомирова, изпълнителен директор на СПБ. Информацията за съставките и калориите в пивото са на етикетите на 99% от произвежданите у нас асортименти. ,"Този резултат ни отрежда едно от водещите места в изпълнението на общоевропейската инициатива на бирения бранш за представяне на хранителна информация за пивото", уточнява Радомирова.

Към тези практики за прозрачност към потребителите от СПБ добавят и редица дългогодишни кампании за социална отговорност и устойчиво развитие. През 2022 г. от пивоварните предприятия са пуснати на пазара 20 440 т стъклени бутилки, от които 57% са за многократна употреба. Ето защо е в ход новата инициатива на членовете на  СПБ "Върни ме". 10 000 магазина в страната имат поставен стикер със знака "Върни ме", който има за цел да насърчи връщането на оборотните бутилки от бира в търговската мрежа. При правилна употреба, стъклените бутилки могат да се използват много пъти в производствения процес, като по този начин се пестят енергия и природни ресурси.

За цялостното си представяне като иновативна и социално отговорна организация Съюзът на пивоварите е награден на десетки национални и международни конкурси.

В навечерието на своя професионален празник пивоварите получиха поредното си отличие в категорията "Успешно развитие на бизнес организация" на тазгодишните награди на b2b Медия.

Рибен фестивал се проведе за втори път в сливополското село Бръшлен. Той е продължение на миналогодишното събитие „Дунавски вкусове“. 

Имаше участници не само от селата в общината, но и от Русия, Сърбия и Украйна.

За да демонстрират най-добрите рецепти на дунавския край участниците получиха рибен пакет от спонсора на събитието. Всеки майстор-готвач запали скара и подгря газовия котлон, като целта бе да сготви толкова вкусно, че с майсторлъка си да спечели сърцата на публиката и отбраното жури, представено от кмета на село Бръшлен Димчо Петров.

Имаше конкурси за най-вкусна рибена чорба, за печена дунавска риба, за най-бързо почистване на риба и конкурс за домашна ракия. За първи път се включват и русенските скаути, които сами чистят и приготвят рибата.

За доброто настроение се погрижиха състави за местен фолклор от Сливо поле, Ряхово, Бабово, Кошарна, Юпер, Николово, Бъзън, Русе и домакините от Бръшлен, които откриха концертната програма на фестивала.

Макар и за втора година, събитието започва да привлича и все повече млади хора, които желаят да участват в следващи издания на  фестивала. Един от тях е Радослав Моллов от Сливо поле, който е диджей и бийт мейкър.

Между отделните състезания се изви и голямо хоро, което допълнително вдигна настроението.

От Oбщината възнамеряват да наложат село Бръшлен като подходящо за селски туризъм. Затова смятат да надграждат фестивала с всяка година. Освен това организаторите на фестивала имат амбициите да се конкурират със съседни общини и дори да ги задминат с подобни прояви.

Всички жители и гости на Бръшлен, които се събраха на поляната до Туристическия информационен център, опитаха от вкусната рибена чорба и ястия приготвени от чуастниците в конкурсите.