Жена от Търговище изработва накити като използва техника отпреди 3000 години.

Изкуството се нарича "микро макраме", за което се смята, че произлиза от Вавилон, а по-късно е пренесено в Южна Америка.

Маргарита е поет и редактор на местен вестник. Освен, че пише, също и плете. Обикновено под звуците на музика. Изпод ръцете й излиза красота.

"Това е връзване на възли, няма куки, няма шиене, нещо което трудно да разплиташ, ние така си познаваме техниката "макраме", от която са се изработвали предимно предмети за бита, примерно килими, рибарски мрежи, килими и всякакви неща, каквито се сетиш. Когато започваме с тия тънките конци и се прехвърлят възлите в изработването на бижута и малки сувенири, придобива малко по-сакрален характер, това от битово се прехвърля малко на духовно ниво, защото човек иска не иска влага енергия в това, което прави.", споделя Маргарита Зидарова.

Научила се на макраме от социалните мрежи. Амбицирал я факта, че в България малко хора се занимават с това.

Постепенно започнала и да експериментира.

"Започнах едно, то когато направиш едно, викаш, чакай сега да пробвам, ако сменя примерно конеца или мънистата, ако тук нещо пропусна, ако добавя, какво ще се получи. Предметите, направени с тази техника, ти трябва много душа, защото много е пипкава и самата работа, която е свързана с изплитането на възли, много е лесно да се откажеш като ти се види трудно и да кажеш "не мога, стига толкова", обаче като вложиш душа е малко по-различно.", казва още Маргарита

Тя продължава да се усъвършенства и се надява един ден да работи професионално. Засега продава и подарява.

Хобито й не изисква много - само да имаш конци и мъниста.

"Пробвах със съвсем обикновени конци, ето сега тези например, тези, които са първите, те са направени от прежди, които имам, останали плетени разни неща. Това съм го направила с ламето, а това е с обикновения конец, за някои неща обикновените конци ми изглеждат по-добри, за други има някаква специфика, но това се усеща с плетенето, трябва да го пробваш, за да го видиш. Буквално се пристрастих към това плетене, изобщо не очаквах в началото, че ще придобие чак такива размери, но то е толкова невероятно.", споделя още Маргарита Зидарова

За Маргарита плетенето е като писането - започваш с няколко възела, или думи и после душата ти подсказва как да продължиш.

Мъж от Търговище изработва мартеници с материали на клиента. Радослав Тодоров работи единствено по поръчка и измисля моделите на мартениците сам.

Радослав има много хобита – да свири на барабани, да развъжда редки видове декоративни риби, да плете различни украшения. Но най-много набляга на правенето на мартеници вкъщи. Първата е направил преди години като ученик. Казва, че е от малкото хора, които плетат този вид мартеници - за китка. Повечето от моделите ги измисля сам.

Радослав не излиза да продава по сергии, работи само по поръчка и с материали на клиента. Не одобрява кича и се придържа строго към изискванията на потребителите. Според майсторът на червено – белите украшения за този бизнес може да се каже, че е доходоносен.

За Радослав не е от значение дали една мартеница е правена от мъж или жена, важното е в това да се вложи любов, естетика и умения.