Това е връзване на възли, няма куки, няма шиене, нещо което трудно да разплиташ, ние така си познаваме техниката "макраме", от която са се изработвали предимно предмети за бита, примерно килими, рибарски мрежи, килими и всякакви неща, каквито се сетиш. Когато започваме с тия тънките конци и се прехвърлят възлите в изработването на бижута и малки сувенири, придобива малко по-сакрален характер, това от битово се прехвърля малко на духовно ниво, защото човек иска не иска влага енергия в това, което прави.

Започнах едно, то когато направиш едно, викаш, чакай сега да пробвам, ако сменя примерно конеца или мънистата, ако тук нещо пропусна, ако добавя, какво ще се получи. Предметите, направени с тази техника, ти трябва много душа, защото много е пипкава и самата работа, която е свързана с изплитането на възли, много е лесно да се откажеш като ти се види трудно и да кажеш "не мога, стига толкова", обаче като вложиш душа е малко по-различно.

Пробвах със съвсем обикновени конци, ето сега тези например, тези, които са първите, те са направени от прежди, които имам, останали плетени разни неща. Това съм го направила с ламето, а това е с обикновения конец, за някои неща обикновените конци ми изглеждат по-добри, за други има някаква специфика, но това се усеща с плетенето, трябва да го пробваш, за да го видиш. Буквално се пристрастих към това плетене, изобщо не очаквах в началото, че ще придобие чак такива размери, но то е толкова невероятно.