Неуспешен се оказа опитът на държавата да продаде бившето летище в Търговище.

Причината е, че интерес към търга не е бил заявен от нито един купувач. Началната цена е била 2 милиона лева, което прави малко над 2 лева на кв.м. Бившето летище е с площ от близо 1000 декара, като към него има и аерогара и сграда за техническо обслужване. Таксата за покупката на тръжната документация е била 1000 лв.

Летището в Търговище, разположено на 12 километра от града, губи лицензите си и не функционира като такова от началото на 90-те години. Първоначално е вкарано в активите на летище Бургас, но при концесионирането на черноморските аерогари е прехвърлено към държавното летище в Пловдив. През 2009 година е бил направен първият опит за продажба. Търгът е бил организиран от летище Пловдив, тъй като държавната компания само харчела пари за охраната на този неоперативен актив. На търга тогава участвала само една компания, регистрирана две седмици преди наддаването. Основният проблем бил, че държавата продавала актива почти на безценица с начална тръжна цена от 47 стотинки на кв.м., или общо малко над 445 хиляди лева. Основният аргумент в защита на цената на сделката е бил, че обектът отдавна не е летище, тъй като е в лошо състояние и трябва да бъде разглеждан просто като земеделска земя среден клас. Впоследствие процедурата по продажба е отменена.

Сега активът е сред малкото, предлагани от Агенцията за приватизация.

Въвежда се тотален контрол за добива и продажбата на дървесина в община Разград. По думите на новия директор на общинското предприятие "Разградлес" Милена Манева във всеки момент ще се знае какви суровини влизат и излизат от складовете. 

За по-ефективното задоволяване на населението с дърва за огрев пък, вече няма да се наемат транспортни средства, а ще се използват камиони на предприятието, за да се осигурят необходимите количества дървесина. 

Тази година от общинското предприятие няма да правят залесяване. Причината е, че не е била извършена предварителна подготовка на почвата през есента. 

Вижте пълен запис от пресконференцията на кмета на Разград д-р Валентин Василев.

Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ забрани продажбата на ЧЕЗ.

В заключението се посочва, че се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на компанията. С оглед широкия обхват от дейности на придобиваните дружества, от комисията смятат, че е налице основание да се приеме, че това е от стратегическо значение за страната, като потенциалните ефекти от нея биха имали пряко отражения на националната сигурност.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова беше лаконична в коментара си за забранената продажба на ЧЕЗ.

"Оттук нататък как ще се развият нещата, има процедура, заложена в Закона за КЗК. Следваме закона- това е единственото и най-важното", посочи енергийният министър.

От думите на министър Петкова не стана ясно дали на един по-късен етап държавата би участвала в евентуален следващ конкурс за продажбата на електроразпределителното дружество. Според Петкова "зависи как се развият нещата".

БСП смята, че решението на КЗК показва, че сделката за ЧЕЗ е незаконна.

"То доказа, че много от аргументите ни, по които спорихме, са били верни. То показва, че противопоставянето на подобен род сделки има смисъл и води до резултатите", категоричен бе депутатът от БСП Крум Зарков.

Той призова и другите органи, които са сезирани заради сделката, да извършат проверки и да излязат със съответните решения.

"Те имат своето основание. Решенията на регулаторите и в още по голяма степен на съда се изпълняват. От ГЕРБ биха могли да признаят, че съмнения, които бяха очевидни за много хора и които бяха изказвани от нас, се потвърждават", допълни още Зарков.

От "Инерком България" - компанията, която искаше да придобие ЧЕЗ, съобщиха, че ще се запознаят с мотивите на комисията и ще излязат със становище във връзка със забраната.

Решението на КЗК не е окончателно и може да бъде обжалвано в съда.

България няма да участва в сделката за продажбата на ЧЕЗ.

Това заяви финансовият министър Владислав Горанов пред членовете на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на компанията в България.

"Не смятаме, че въпреки обществения интерес, че включването на държавата в една подобна сделка, е методът за защита на интересите на гражданите. Подобна позиция е консултирана с премиера. Оставаме с разбирането, че имаме достатъчно механизми от гледна точка на законодателно равнище и регулаторно и не е нужно държавата да придобива и да участва по какъвто и да било начин в тази сделка", заяви Горанов.

Финансовият министър коментира и отношението на държавата към фирмата купувач на ЧЕЗ. По думите му, тя е като към всяко българско търговско дружество, което трябва да спазва законите. Той допълни още, че неофициално 9 месеца е срокът за завършване на сделката между ЧЕЗ и българската компания.

Временна комисия ще установява всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и продажбата на дружествата на ЧЕЗ в България.

Предложението бе внесено от БСП.

"Преминаването на собствеността на дружеството в ръцете на неясни собственици при неизяснени обстоятелства и непрозрачно финансиране е недопустимо от гледна точка на националната сигурност", мотивира предложението депутатът от БСП Драгомир Стойнев.

Според управляващите така ще спрат спекулациите около покупката на енергоразпределителното дружество.

"Нямаме никакви притеснения по евентуален дебат, който трябва да бъде проведен в НС и го доказахме с извънредните заседания на комисията по енергетика, където бяха изслушани всички", каза на свой ред председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, като допълни, че ще подкрепят предложението.

Да се извади всичко за ЧЕЗ настоя и премиерът Бойко Борисов. Според него  само по този начин ще се разбере кой как си е изпълнявал ангажиментите.

"Нека да се извади всичко за ЧЕЗ. Подкрепихме анкетната комисия за ЧЕЗ в парламента, така че г-жа Петкова и дружествата да се извади всичко през годините, защото от изказването вчера разбрах, че аз не ги обичам", заяви премиерът Борисов.

В крайна сметка, беше прието в комисията да участват по трима народни представители от всяка парламентарна група, като общият им брой ще бъде 15. Комисията ще бъде с председател Жельо Бойчев от БСП и ще работи един месец.