Въпреки пандемията посетителският интерес към обектите на Регионалния исторически музей в Разград се е увеличил през миналата година.

Постъпилите средства са близо 30 000 лева, което е сравнимо с приходите от предкризисната 2018 година.

Затвърждава се и тенденцията най-посещаваните обекти да са Интерактивният музей и древният Абритус.

Приоритетите на Регионалния исторически музей в Разград за тази година са насочени към основните дейности за изследване, събиране, грижа и опазване на движимото и недвижимото културно наследство.

Планираните за тази година инициативи включват и старт на процедурата за присъждане наградата на името на Анание Явашов.

Вижте повече подробности във видеото.

Целия отчет на директора на Историческия музей в Разград Таня Тодорова може да гледате ТУК!

Ще ви разкажем за една от най-известните сгради в Търговище – Хаджиангеловата, която се намира във Възрожденският квартал на града. Тя е емблематична за жителите му и е свързана пряко с Освобождението на града от османско владичество.

Скоро приключиха неотложните ремонтни дейности на покрива като първи етап от цялостният проект за консервация и реставрация на тази забележителна архитектурна и историческа ценност за града. Това стана възможно благодарение на близо 63 000 лв., отпуснати от Министерството на културата.

МК ОТПУСНА СРЕДСТВА ЗА НЕОТЛОЖЕН РЕМОНТ НА ХАДЖИ АНГЕЛОВАТА КЪЩА В ТЪРГОВИЩЕ /ВИДЕО/

Освен цялостен ремонт на покрива, беше възстановен и подпокривният корниз, с цел да бъдат спрени сериозните течове, които нанасяха вреди на фасадите и по вътрешните стени.

"Тази къща е наша болка много отдавна, през 2000-та година по „Красиво Търговище" тя беше измазана, но за съжаление качеството на изпълнение не беше добро и започнаха да се измиват фасадите, а пък такива къщи изискват и по-постоянна поддръжка. Ние не еднократно сме се обръщали към Общината, търсили сме начини къщата да бъде реставрирана, защото през последните 10 години започнаха да падат мазилки, да се ронят елементи на оригиналната дървена дограма.", заяви директорът на Регионалния исторически музей в Търговище Магдалена Жечева.

Хаджи Ангеловата къща е построена през 1863 година в някогашния панаирен център Ески Джумая, днешно Търговище и е свързана с историята на това голямо търговско средище, известно зад пределите на Османската империя. Собственикът й –Хаджи Ангел е бил търговец на тъкани, който е имал кантора в Манчестър и заедно със семейството си намират смъртта тук през трагичните януарски дни на 1878 г., преживени при Освобождението на града. 

ЗАПОЧВА ПОДГОТОВКАТА ЗА РЕСТАВРАЦИЯ НА ДВЕ ЕМБЛЕМАТИЧНИ ЗА ТЪРГОВИЩЕ КЪЩИ /ВИДЕО/

Дупките от куршуми на това венецианско  огледало и засъхналите петна от кръв на пода разказват за един от тежките моменти на града тогава. Къщата е знаков представител на Възрожденската жилищна архитектура за Търговище и за страната, и не случайно тя е недвижима културна ценност с национално значение. През 1957-ма година общината откупува сградата и я превръща в музей, а от 1966 година тук се помещава Етнографската експозиция на местният музей.

Ремонтът на покрива и на подпокривните корнизи обаче не са достатъчни.

"Най-важното, трябва да реставрираме дограмата и фасадата на къщата, т.е. отвън къщата да добие своя оригинален вид. Ние сме с намерение да търсим финансова подкрепа както от Министерството на културата, така и от Община Търговище, с едни символични средства правим разчети да участва разбира се и Регионалния историчекси музей. Но целта ни е сградата да добие вида не само, който е имала в миналото, но който трябва да има като забележителност на Търговище, но и като представителна архитектура за страната.", допълни още Магдалена Жечева.

Но за да стане всичко това по предварителни изчисления ще бъдат необходими близо 200 000 лв.

Регионален исторически музей - Търговище ще потърси отново финансова подкрепа чрез програмата за целево финансиране в областта на консервацията и реставрацията на недвижими културни ценности.

Процедура по идентификация на колекция от 58 теглилки и 16 комплекта тежести започна в Регионалния исторически музей в Русе.

Някои от уредите тепърва ще бъдат разпознавани, макар ясно да личат тези, които служат за измерване на яйца, на пликове в пощенски станции и на зърно. Характерен "бакалски" кантар, както и домашни везни, паланци и децимали допълват многообразието от измервателни уреди с най-различно предназначение.

Още управителят на Дунавския вилает Мидхат паша въвежда единни стандарти в областта – мерки и теглилки, с което улеснява търговията. През 1880 година в Източна Румелия е приет закон, според който единицата за тегло е килограмът.

Процедурата по идентификация е процес на установяване на основни характеристики на предмети, които ще се превърнат в културни ценности след вписване в инвентарните книги на музея.

И тази година преди Коледа работилницата за сурвакници в музея в Търговище отвори врати за учениците от града.

По време на занятията учениците научават историята на сурвакницата, както и сами изработват този древен предмет, свързан с българската традиция.

Над 350 деца в Търговище научиха историята на сурвакницата. И не само. Част от тях дори се включиха в изработката.

Нашата задача е да предадем традицията, да предадем същността на празника „Сурва“, същността на всеки елемент от сурвакничката, като започнем от дряновата пръчка. Защо точно дрянът се използва за сурвакницата, защо се слагат пуканките, гевречето, ошафът, чушките, или да научим децата, че сурвакничката не е просто един обикновен атрибут в празника „Сурва“ на първи януари. А, че тя е показател за бита и поминъка на населението в нашия край, да покажем, че тя е символ и отново показател на богатата ни трапеза.

Ползата от тематични беседи и практически занимания е очевидна и се посрещат с голям интерес от учениците.

Да се прави сурвакница е много древна традиция, сурвакниците винаги се правят от материали, добити само у дома. На сурвакницата се оформя кръг, символ на безкрайността и продължителността на живота, кравайчето винаги е било кръгло, винаги се е правело от пшеницата, която се добива у дома. Вълната също
от овцете, пуканките са били от царевицата, която се е добивала, ошафът също от домашните плодове.

Няколко пъти съм правила сурвакница, но никога не съм я правила с толкова много материали, не знаех, че са ползвали материали, които са отглеждали, не знаех, че този празник съществува от толкова много години, когато още нямало ток и магазини, от които да купуват готови материали. Сурвакницата показва какво са отгледали и какво има на трапезата, чрез сурвакането пожелаваме щастие, здраве, пожелаваме на хората да бъдат добри и да им се случват хубави неща.

Петокласничката Сияна вече от няколко години сурвака своите близки и най-важното, знае защо го прави:

В къщи сурвакам баба, мама, дядо, чичо, всички за да ми дадат пари да си купя това, което искам за Коледа като подарък.

Необходимите материали за изработката на сурвакниците се предоставят от музея, а изработените сурвакници децата ги отнасят като подарък по домовете си.

Радваме се на изключителен интерес от страна на учениците, идват с желание да изработват своите сурвакнички и с още по-голямо желание очакват този празник за да пожелаят на най-близките си, именно тези неща- здравето, добродетелта, трудолюбието.

За шеста година в дните преди Коледа Регионалният исторически музей в Търговище организира мероприятия, свързани с български традиции и обичаи.

Ученици от началните класове в града участват във възстановки, свързани с празниците, както и в изработването на предмети и сувенири.

След изнасянето на беседата за Бъдни вечер и Коледа, сборна формация от ученици от Второ Средно училище в града представят и възстановка на празничната вечер.

Синхрон Надка Владимирова, учител във Второ СУ "Проф. Н.Маринов" Търговище – Това е може би най-добрият начин върху възпитание на чувство на родолюбие, също така съхраняване на родовата памет и връщане към традициите, от които всъщност можем да черпим една безкрайна мъдрост, и респект към всичко, което имаме. Мисля, че това ще бъде за тях един незабравим урок, урок, който е много по-различен от урок в класната стая.


 Синхрон
Денислав, ученик в 5 клас – Аз съм отговорник, който трябва да отсече Бъдника, за да гори огънят цяла вечер. Относно ролята ми като Станиники, голям брат,  много добре ми пасва, защото обстановката е много хубава.


Синхрон Маркос, ученик в пети клас – На Бъдни вечер слагат само постни ястия и трябва да са 7 или 9 на брой, допускат се 12. Седем, защото има седем дни от седмицата, 9, защото жената е бременна 9 месеца и 12, защото има 12 месеца в годината. Също така на масата, ако трябва някой да стане поради някаква причина, се ходи наведен, за да може да е тежко житото, когато порасне.


Видео: Настроението и вниманието от страна на учениците по време на беседите най-добре се забелязва и усеща от музейният педагог.


Синхрон Ралица Димова, музеен педагог в РИМ Търговище –  Още повече, че тази година имаме и участници при нас, деца, които допълват моя разказ, визуализират го, открояват най-важните неща от това, което трябва да се научим. А именно за ценностите, за предаването на традицията, за любовта, за доверието на хората, за обичта и най-вече за вярата. Децата са изключително доволни, че ни посещават, с голямо очакване чакат разчупването на питката и си търсят монетата.

Видео: Освен беседи и възстановки за Коледните празници, всяка година близо 600 деца участват и в работилниците за  изработката на сурвакници.