Всяка година, в дните преди Коледа, регионалният исторически музей в Търговище организира предпразнични работилници за изработка на предмети, свързани с българските традиции.

В тях ученици от началните класове на местни училища участват в различни възстановки, свързани с празниците, както и в изработването на сурвакници.

След изнасянето на беседата по темата, започват практическите занимания, в които децата прилагат наученото. Някои от тях чуват за първи път историята на сурвакницата, а други са опитвали да правят това вкъщи заедно със своите близки.

Педагози и родители напълно подкрепят занимания от подобен характер.

Необходимите материали за изработката на сурвакниците се предоставят от музея. Всяка година близо 500 деца участват в Коледната работилница, а изработените сурвакници ги отнасят като подарък по домовете си.

Още в древността хората са сключвали сделки не само с устни договорки, но и с документи. Тези свидетелства обаче се оказват много по-трайни от сегашните и са се запазили близо 10 века.

В музея в Търговище се съхранява пясъчен камък, върху който е изписан надпис и е един вид нотариален акт за направена сделка. През 1280 година двама мъже си поделят гора и го документират върху този камък, който го поставят точно по средата на имота. Текстът върху него е разчетен от проф. Казимир Попконстантинов. 

"Надписът е шест редов, буквите са изписани на кирилица, официалният език, който е бил тогава в българската държава. Височината им варира между 3 и 5 сантиметра, неравномерно положени, като цяло той се явява като един характерен паметник на среднобългарската писменост от това време.", казва археологът в Регионален исторически музей - Търговище Ангел Конаклиев.

Съдържанието на надписа е следното: "В лето 1280-то, аз, Паган, предадох на Хинат гората, намираща се на половина оттук“. 

Този паметник е интересен и уникален с това, че това е най-ранният юридически паметник, запазен от българските земи. Археолозите предполагат, че разделянето на гората е станало по волята на тогавашния български владетел Георги Тертер, затова собственикът не е продал или подарил гората, а по волята на царя бил длъжен да я отстъпи.

"Eдно време, когато християнството дълбоко е залегнало в българската държава, говорим за 13-ти век, все още се срещат едни чисти прабългарски имена като Паган и Хинат. Като паметник той е уникален, че показва взаимоотношенията между владетели на местни земи.", допълни Ангел Конаклиев.

Историците смятат още, че за хората живели тук, мястото е било свещено, защото районът, където е намерен уникалния паметник се слави с множество храмове.  

Деца от Търговище усвояват специална техника за изписване на Великденски яйца.

С помощта на уред върху тях се нанася восък като красиви символи и рисунки. След това яйцата се потапят в съдове с оцет и с различни бои. Накрая восъкът се отстранява и се открояват изрисуваните орнаменти.

Ива обича да помага в къщи при изписването на Великденски яйца, но е готова да сподели и наученото сега с близки и приятели.

Според запознати с традицията на Великден, и сега в някои търговищки села продължават да изписват яйцата по този начин.

В Регионалния исторически музей Търговище се съхранява камък, върху който е изписан текст, потвърждаващ, че още в края на 13-ти век е съществувал район, който се е казвал "Герилово".

Този лапидарен паметник е намерен по време на разкопки на средновековна църква в района на село Черковна. Наречен е "камъкът на Радослав" заради името, което се споменава в надписа.

Има две версии за изписването на камъка, като те сочат към традиция свързана с приготвянето на Великденски обреден хляб. Това потвърждава, че тези обредни хлябове още тогава се приготвяли и раздавали около големия християнски празник.

Показват изложба посветена на бригадирското движение в Търговище. Интересната експозиция е подредена в Регионалния исторически музей.

Там на едно място могат да се видят много документи, снимки, медали, знамена и предмети, свързани с бригадирското движение.

Началото на бригадирското движение в България е от 1946 година. Първата такава бригада участва в строежа на прохода „Хаинбоаз“, а първият бригадир ударник Христо Максимов е от Търговищко.

Мотото на изложбата е „Спомени от бригадирската младост“.

Снимкови материали разказват за първия командир на националната младежка бригада – Пенчо Кубадински, за най-малкият участник в бригадирското движение като водоносец Стефан Пенчев, който също е от Търговищко.

Мирослав Мирчев е участвал три пъти в бригадирското движение, помагал е при археологически разкопки в началото на 70-те години на миналия век.

Интерес към експонатите имат и младите, които дори не са чували за бригадирското движение. Така е със студента Георги, който би участвал в подобни мероприятия заедно с негови връстници.

Интересен е фактът, че археологът Николай Овчаров, през 60-те години като дете е участвал заедно с баща си в разкопките на античния град Мисионис край Търговище.