Община Русе, Русенският университет и Асоциацията на дунавските общини организират иновационен лагер за декарбонизацията в транспорта.

Той ще се проведе от 10 до 13 май под патронажа на президента на Република България Румен Радев. Проектът се реализира по програмата на Европейската комисия и Съвместния изследователски център "Науката среща регионите".

Русе има много голям потенциал по отношение на декарбонизацията на транспорта като част от "зеления" преход, който предстои да се случи, заяви проф. Велизара Пенчева от Русенския университет.

В рамките на проекта ще бъде проведен иновационен лагер за намиране на технологични, организационни и регулаторни решения за декарбонизацията на транспорта за региона на Русе.

Домакин на събитието ще бъде Канев център към Русенския университет.

Вижте повече във видеото.

Подготвят електронен регистър на бомбоубежищата и скривалищата в страната.

Очаква се той да заработи още през тази седмица. Така всеки ще може да провери къде се намира най-близкото укритие, което да ползва при необходимост.

Едно от скривалищата при радиационна заплаха, което може да се използва и за бомбоубежище, се намира в Русенския университет.

То се поддържа в добро състояние, като се извършват и периодични проверки.

Вътре има обособени помещения, включително лаборатория за химически анализи на бойни отровни вещества и медицински пункт. Важно е да се отбележи, че има и система за пречистване на въздуха.

Въпреки че капацитетът на скривалището не е много голям, при необходимост там могат временно да се укрият поне 50 души.

Вижте повече подробности във видеото.

14 студенти от Украйна се обучават в Русенския университет.

Предвид ситуацията в родината им, от Дирекция "Чуждестранни студенти" поддържат контакт с тях и им съдействат, в случай че имат нужда от помощ.

Почти всички студенти от Украйна, които се обучават в Русенския университет са по линия на постановление 103 на Министерски съвет и са с български произход.

По думите на директора на дирекция "Чуждестранни студенти" проф. Красимир Мартев, предвид ситуацията в родината им, студентите от Украйна се опитват да бъдат спокойни, като участват пълноценно в учебния процес, но и се включват в различни кампании за подпомагане на съгражданите си, тъй като не могат да останат безразлични към хора, които са в крайна нужда заради продължаващата война там.

В Русенския университет има и един студент, който има едновременно руско и украинско гражданство. Той е в платена форма на обучение.

Вижте повече във видеото.

От 14 март се възобновява присъственото обучение на студентите в Русенския университет.

Това ще става при 50% заетост на помещенията и залите за лекции и лабораторни упражнения.

Според заповедта на ректора акад. Христо Белоев, занятията на студентите в редовна форма на обучение ще се провеждат съгласно изготвеното разписание.

Влизането в университета ще става от две места – през Ректората и Втори корпус, след измерване на температура и дезинфекция. Маските остават като изискване както в закритите помещения, така и на откритите площи в кампуса на университета.

Ръководството на Русенския университет се е спряло на датата 14 март за възобновяване на присъствените занятия след работна среща с деканите на факултетите.

Изпитите на студентите в задочна и редовна форма на обучение от всички курсове ще се провеждат присъствено.

Вижте повече подробности във видеото.

С 5,9 милиарда лева дефицит ще бъде държавният бюджет за тази година.

Финансовата рамка предвижда приходи от над 57,2 млрд. лв., а разходите ще са около 63,1 млрд. лв. Заложен е и ръст на брутния вътрешен продукт от 4,8%.

Без дългосрочна програма не може да се направи комплексен бюджет за устойчиво развитие на България, смята ръководителят на катедра "Икономика" в Русенския университет проф. Красимир Ениманев.

В бюджета се запазват ниските ставки на данъците, като предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост.

Според проф. Ениманев ако инфлацията се окаже по-висока от прогнозната, може да срине изпълнението на политиките, заложени в бюджета.

Заложените в бюджета средства за социалния сектор са над 20 млрд. лв., а за здравеопазване - 8,3 млрд.

Вижте повече подробности във видеото.