Търговищко село съхранява традициите в изработването на метли.

Метларството е занаят с дълга история и въпреки, че за почистването на дома и двора има по-модерни средства, метлата си остава непреходна класика.

В търговищкото село Голямо Соколово преди много години почти всяко семейство е отглеждало сорго - устойчиво на суша и топлина растение, от което се правят метлите. Дядо Дечо и баба Ресмие се занимават с това, откакто се помнят.

Баба Ресмие разказва, че е отгледала и трите си деца с изработването на метли и продължава до днес.

Майсторите на метли работят с инструменти, направени от тях самите. Като приспособлението, наречено "стяга", което ползват вече на половин век.

Като всеки занаят, метлаството изисква усърдие и търпение. Много майстори си имат и свои уникални техники, които предават от поколение на поколение. А дядо Дечо има на кого да предаде занаята си. Плътно до него е Антон - учител по професия с ищах да овладее занаята.

За да се запази традицията в изработването на метли, местното читалище ще кандидатства за "Живите човешки съкровища на България". Така метлата няма да остане само в приказките, като летателното средство на Баба Яга.

Вижте повече във видеото.

Община Търговище предприема действия за проучване и узаконяване на сондажи в село Голямо Соколово.

Това заяви кметът д-р Дарин Димитров в отговор на питане на общински съветник за възможностите за въвеждането им в експлоатация. Става дума за сондажи, които са строени край селото в края на 80-те години на миналия век.

Вече втора година жителите на Голямо Соколово са на воден режим поради изчерпване на водоизточника, обясни общинският съветник Христо Христов, който отправи питането към администрацията.

От Община Търговище вече са предприели действия за проучване на сондажите. Отправено е искане към Община Омуртаг за проектите, тъй като тя е била инвеститор. Досега обаче отговор няма. 

Кметът на Търговище д-р Дарин Димитров разясни също, че това са дълбоки сондажи, като се предполага, че водата в тях е минерална. Минерална вода няма как да влиза във водопроводната система, затова трябва да направим и допълнителни проучвания, категоричен бе кметът. Той поясни, че след като сондажите не са ползвани повече от 30 години, по всяка вероятност всички процедури по узаконяването им ще трябва да бъдат извървени отначало.

Вижте повече по темата във видеото.

Един от големите проблеми на страната ни е демографският.

През последните години много населени места се обезлюдиха, ежегодно от картата се заличават села, много хора напускат родните си места и мигрират в градовете или в чужбина. Показваме пример от едно търговишко село.

Това е село Голямо Соколово, преди години тук жителите му са били над 1000 души, а сега постоянните са около 200. В селото живеят хора от три етноса – българи, турци и роми. Църквата и джамията се посещават само по празници, а детската градина и училището са затворени отдавна.

От предпочелите да останат на село е Иван. Той се занимава се със селско стопанство, като обработва сам няколко декара земя.

57 годишният Рафет и 34 годишният Анатоли работят като строители без осигуровки, без трудов стаж. Не вярват на политиците, чудят се как може в село с малко жители да има петима кандидати за кмет.

Като кмет на селото, Севдия всеки ден се е занимавала с тези проблеми на хората. Не е кандидатствала за втори мандат по лични причини.

"Не е срамно да живееш на село, а е срамно да живееш на село и да не работиш, за да останеш гладен и жаден", казва Иван.

Вижте повече във видеото.

"Онче, бонче, счупено пиронче"... Кой не е припявал това като малък?

При игра на жмичка например. Е, ако сте под 20 години вероятно не знаете за какво говорим.

Но сега ще научите. Говорим за "броилка", защото едно читалище в района на Търговище направи онлайн конкурс за събиране на броилки, или броенки, както ги наричат някъде.

Читалището в село Голямо Соколово събра 250 броенки от различни части на България. По електронната поща пристигнаха емблематични рими, които сме редили в детството си и са сред най-свидните ни спомени.

Идеята е да се издирят, съхранят и популяризират игрите, и забавленията на децата в миналото.

Някои  броенки се играят и с песничка, като тази например "Отвори кралю порти". Тези и още много такива рими са събрани в сборника "Български броенки". 

Класирането е определено с гласуване на Фейсбук страницата на читалището в Голямо Соколово. А заелите първите три места вече имат екземпляри от сборника "Български броенки".

Копия има и в Националната и Софийската градска библиотека, както и в местния музей.

А ако на още някой му е интересно, може да разбере как да се сдобие с екземпляр от сборника от интернет страницата на читалище "Христо Ботев" в село Горно Соколово. Инициаторите имат амбиция да кандидатстват и за статута "Живи човешки съкровища - България".

Занаят който се е практикувал масово в Търговищко още от средата на XX век, е на път да изчезне.

Става дума за изработването на метли, което е било основният поминък на населението тогава. Сега от местното читалище в село Голямо Соколово се опитват да съхранят този занаят с участие в Националната система "Живи човешки съкровища – България".

В древност този инструмент дори е бил част от атрибута на някои божества на определени народи, но винаги е бил свързан с чистотата и освобождаване от лошото. Присъствал е както в обикновени домове, така и в дворци, през годините почти не е променял формата си и начина на изработка. Преди и сега всичко започва от тези сухи стръкове на растението двуцветно сорго, но си има и изисквания. 

Дълго време метларството е бил основен поминък на населението в този регион, но този занаят е вече на изчезване. Бай Дечо е от малкото, които сами отглеждат растението и търпеливо изчаква да изсъхне, за да започне да прави метли. Тънкостите на занаята ги усвоил покрай баща си, който преди години се е занимавал със снабдяването на институциите с готова продукция или с материали за направата им. Разказва, че за хубава метла трябват сухи снопове и без семена по тях.

Инструментите, с които работи майсторът, са направени от самия него, както и това приспособление за стягане на дръжката на метлата, ползва го вече над половин век, майсторът го нарича "стяга", ушиването на метлата е също важна част от изработката й. 

С цел запазване на изчезващите занаяти като метларството, местното читалище кандидатства за участие в Националната система "Живи човешки съкровища – България", а бай Дечо е предложен като занаятчия – консултант за обучаване на 10 млади хора от селото. Един от тях е Антон, който е студент четвърти курс, учи международни икономически отношения. Учи се и на метларство при бай Дечо, но казва, че занаят отчасти и се краде. Баба и дядо му също са се занимавали преди с този занаят като поминък.

Занаят "метларство" се практикувал масово от местната общност още от средата на XX век. Според проучване на местното читалище, към момента само четирима човека, сред които и бай Дечо още го практикуват, защото желаещи да си купят не липсват.

Вижте повече за историята във видеото.