Държавата ще прави нова оценка на активите на АЕЦ "Белене". Това ще стане, след като Народното събрание даде мандат на правителството да рестартира проекта, съобщи в рамките на Европейски бизнес форум министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Процедурата ще върви паралелно с конкурса за стратегически инвеститор. Оценката на материалните активи ще е важна, за да се знае с какъв дял ще участва държавата в строежа на втората атомна централа. Целта ще бъде цената и разходите да се минимизират, доколкото е възможно, заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Според нея, много от параметрите са се променили, тъй като последната оценка е за 10 милиарда евро от 2012 година.

"По всяка вероятност ще има определена конкурсна процедура за изготвянето на оценката, защото е минало доста време. Последната оценка е от 2012 година. Безспорно са се променили доста от параметрите. Оценката трябва да бъде актуализирана. БАН залага максимално високи разходи за проекта. Ако се стартира процедура за избор на стратегически инвеститор ще предстоят преговори и разговори. Целта ще бъде цената и разходите да се минимизират, доколкото е възможно", подчерта Петкова.

Преди дни, министър Петкова заяви, че ще стартира подготовката на процедура за избор на стратегически инвеститор, ако парламентът даде мандат за това.

"Много е важно да не се разделяме, когато става въпрос за такива важни въпроси като АЕЦ "Белене", които се отнасят за бъдещето на България и българската икономика. Това са решения, които ще ангажират поколения напред. Всички трябва да се отърсим от политическите и партийните пристрастия и говорения. Да се обединим около най-доброто решение за България", призова енергийният министър.

Според експерти ако проектът АЕЦ "Белене" се реализира, това ще даде много сериозен тласък по отношение на средното и висшето образование в областта на енергетиката.

Министър-председателят Бойко Борисов проведе разговори с лидерите на Западните Балкани след подписването на Софийската декларация.

Всички бяха категорични, че страните от региона трябва да поемат по Eвропейския път, но все още има проблеми за разрешаване преди да се говори за присъединяване към Европейския съюз.

Премиерът Бойко Борисов призова всички Балкански държави да се обединят, за да заработят по бързо, заради възможността от реализирането на проекти, които ще могат да се финансират чрез подписаната вчера в София декларация.

Според министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич, България успешно е поставила фокуса върху Западните Балкани.

Лидерите благодариха за усилията на България и за личната ангажираност на Бойко Борисов за поставянето на дълго отлаганата тема „Западни Балкани“. Софийската декларация бе определена като добра основа и предпоставка за необратимостта на европейския път за страните от този регион.

Приключи Срещата на върха Европейски съюз – Западни Балкани в София.

Чрез декларация лидерите на държавите-членки потвърдиха недвусмислената си подкрепа за европейската перспектива на страните от региона. В нея се посочва, че Европейския съюз е решен да укрепи и засили своята ангажираност на всички равнища в подкрепа на политическата, икономическата и социалната трансформация на Западните Балкани. Въз основа на постигнатия напредък, включително чрез регионални инициативи, Европейския съюз и страните от този регион се ангажират да повишат значително свързаността във всичките й измерения: в областта на транспорта и енергетиката, цифровата и икономическата сфера, както и между хората.

За да ускори подобряването на живота на гражданите в региона, Европейския съюз стартира днес приложената към декларацията приоритетна програма за Западните Балкани. На пресконференция след Срещата на върха в София, българският министър-председател Бойко Борисов заяви, че единственото спасение за Европейския съюз е всички да бъдат единни.

"Отдавна не съм слушал толкова от сърце да си говорят тези, които са за и тези, които са против разширяването на Европейския съюз. Ако Западните Балкани олицетворяват една страна, тя ще е по БВП 96 млрд. евро. За да сравните - това е БВП на Словакия. Днес всички тези два дни радости, тъги и усилия, която полагаме е да приемем все едно икономика, колкото Словакия с население по-малко от Румъния. Това ли са големите страхове за Европейския съюз, не е ли тези хора по-добре да са в преговори с Европейския съюз, или да ги оставим", попита Борисов.

Според председателя на Европейския съвет Доналд Туск Западните Балкани нямат бъдеще извън съюза. Той подчерта, че интеграцията на страните от региона  е приоритет за Брюксел, който ще остане най-надеждният им партньор.

"Обсъдихме как да подобрим връзките със Западните Балкани и в региона. Съгласихме се да удвоим средствата за "Еразъм +", за да могат повече млади хора да учат в страни от Европейския съюз. Постигнахме съгласие да намалим таксите за роуминг и да създадем по-добри условия за частните инвестиции. И за да съм пределно ясен ще кажа, че програмата за свързаност не е нито алтернатива, нито замества разширението на Европейския съюз. Това е начин, да се използва времето от днес до утре по по-ефективен начин, така че гражданите и бизнесът да не трябва да чакат всички ползи от интеграцията. Няма друга алтернатива за Западните Балкани освен Европейския съюз. Страните от този регион са интегрална част от Европа и тяхното място е в нашата общност.", категоричен бе Туск.

На Срещата на върха стана ясно, че Европейският съюз ще инвестира 10 милиарда евро в страните от Западните Балкани за изграждане на магистрали, ЖП линии и дигитална инфраструктура.

Превозвачи от цялата страна излязоха на протест с камиони и автобуси срещу така нареченя закон "Макрон".

Те настояват да се отмененят ограниченията в пакет "Мобилност", които ги задължават на всеки 3 седмици да почиват 45 часа в България.

Близо 150 превозни средства се наредиха по булевард "Цариградско шосе" в София в най-дясната лента, за да не се образуват задръствания. Според превозвачите, ако пакетът с промени предложени от Еманюел Макрон бъде приет, това би означавало фалити в транспортния сектор.

"Протестът ни не е насочен към нашето правителство, протестът е насочен към евролидерите, за да видят мащаба на щетите, които могат да се причинят на българската икономика ако бъдат приети тези рестриктивни мерки. За първи път виждаме безпрецедентна подкрепа от всички в България и ние се радваме, че това беше припознато като защита на националния интерес. Зад нас застанаха премиерът, правителството, всички депутати, евродепутати, синдикатите ни подкрепиха, медиите. Това се случва за първи път в България", заяви изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев.

Шофьорите смятат, че пакет "Мобилност" цели бъгарските превозвачи да бъдат принудени да работят в западни фирми. Предложените от Макрон промени са пример за двоен стандарт смятат още те.

"Европейците винаги се опитват да налагат правила, които ние по-малките държави трябва да се съобразяваме с тях. В един момент трябва да работят само те, а нашите фирми да не работят в Европа, нали сме една държава все едно", коментира автобусният шофьор Иван Димитров.

По същото време и варненските превозвачи излязоха на протест. Около 30 тежкотоварни автомобила се наредиха на магистралата. Те също се обявиха против т. нар. закон "Макрон", който според тях, щял да доведе до фалит, както на международния, така и на автобусния транспорт.

Днес и утре в София се провежда среща на върха между Европейския съюз и Западните Балкани.

Ще бъде обсъдена темата с присъединяването на страните от региона към Европейския съюз.

"Европа има нужда от Западните Балкани и те се нуждаят от Европа. Ясно е, че това е тяхната европейска перспектива. Що се отнася обаче до разширението на съюза, това не е идея, на която много се радват в Европа. Проблемът е, че няма яснота накъде отива Европейският съюз. Сега е моментът да решим това. Искам да кажа също, че Турция не може да стане член на ЕС, тъй като Кюрдският регион не е част от Европа. Ако и това заявим категорично, ще има готовност да се включат и Западните Балкани", заяви днес в София председателят на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент Манфред Вебер.

"Необходимо е взаимният ангажимент на Европейския съюз и Западните Балкани към реформи да се продължи. Изключителн ео важно да не се загуби темпото в усилията за приобщаването на региона към европейските ценности и практики и ще разчита за това и на Хърватия. Благодарен съм на колегите от всички политически партии от целия ЕС включително и на колегите от Западните Балкани че всички са тук. Това е успех за България.", категоричен бе премиерът Бойко Борисов след среща с хърватския премиер.

Той се срещна и с председателя на Европейския парламент Антонио Таяни. Той потвърди ангажимента си да подкрепя европейската перспектива на държавите от Западните Балкани, да насърчава диалога между тях и провеждането на необходимите реформи. Таяни поздрави българския премиер за успешното провеждане на председателството и приветства работата на България за фокусиране на вниманието върху Западните Балкани.

Борисов подчерта, че разчита на подкрепата на Европейския парламент темата за развитието на страните от региона да остане сред приоритетните политики и след края на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.