Четири години след затварянето на Корпоративна търговска банка започна процеса.

Подсъдими са 18 души, а делото се гледа задочно срещи мажоритарния собственик Цветан Василев, тъй като той е в Белград.

Преди прочитането на обвинителния акт съдията поиска всички да станат на крака, защото това е "най-тържествената чат от процеса", което предизвика скандал между прокуратура и адвокати.

Според наблюдаващия прокурор Иван Гешев има натиск и заплахи над свиделите от страна на адвоката на Василев.

"Обвинението е повдигнато от прокурор за престъпление по член 321, ал. 6. Няма да цитирам имена. На този човек по указание на Василев са му дадени пари, за да „профилактира” свидетеля Лазов. Ние не се притесняваме, засега и свидетелите, които казват истината, не се притесняват", подчерта Гешев.

Прогнозите са че до разпит на свиетели по делото ще се стигна най-рано през октовмри.

По-строги мерки срещу незаконната сеч прие Народното събрание на първо четене.

Направените предложения имат за цел повишаване на ефективността на наказателното производство при извършване на престъпления, засягащи горския фонд и тяхната превенция, каза за телевизия КИС 13 народният представител Искрен Веселинов.

Една от предвидените в проектозакона санкции е, който сече, събира, добива, взема или извозва каквито и да било дървета или части от тях, включително отсечени или паднали, когато предметът на престъплението или нанесените щети са на стойност над една минимална работна заплата, се наказва с лишаване от свобода до 6 години и с глоба от 1000 до 20 000 лв.

Друга санкция, която се предлага, е който без разрешение убие или улови дребен дивеч, когато предметът на престъплението или нанесените щети са на стойност над една минимална работна заплата, се наказва с лишаване от свобода до 6 месеца или с пробация до 1 година и с глоба от 300 до 500 лв.

По покана на държавния глава Румен Радев, на официално посещение в България пристигна президентът на Австрия Александър Ван дер Белен.

На площад "Св. Александър Невски" се състоя церемонията по официалното посрещане на австрийския президент. Александър Ван дер Белен положи венец пред паметника на Незнайния войн, след което двамата с Румен Радев се оттеглиха към "Дондуков" 2. Те обсъдиха важни теми от европейския дневен ред, сред които и общата политика за сигурност и отбрана.

"Обсъдихме общата политика за сигурност и отбрана, сътрудничество, европейският фонд за отбрана, както и нови механизми за повишена сигурност. Говорихме и за предизвикателствата на мигрантската криза, необходимостта от реформа на Общата европейска система за убежища, перспективата на кохезионната политика след 2020 г., Дунавската стратегия и перспективата на държавите от Дунавския регион.", заяви на брифинг след срещата Румен Радев.

Алекаснадър Ван дер Белен заяви, че Австрия и България са стратегически партньори по много теми, включително и по приоритетите на председателство на Съвета на Европейския съюз, което Австрия ще поеме.

"Например що се отнася до стратегията, свързана със Западните Балкани. Силно се надявам, че срещата на върха в София през май наистина ще доведе до напредък. Що се отнася до приемането на България в Шенген, ние оценяваме усилията на България, свързани със защитата на външната граница на ЕС и се надяваме, че всички тези усилия ще получат съответното признание", подчерта австрийският президент.

Двамата обсъдиха и възможностите, които предоставя Дунавската стратегия за развитие на регионите.

"Обединихме се около това, че стратегията трябва да намери своето възраждане, тъй като тя е важна не само за държавите от този регион, но и за България, тъй като тук се намират най-малко развитите региони. И наш национален приоритет е да търсим механизми за тяхното развитие", категоричен бе Радев.

Австрийският президент се срещна и с минисър-председателя Бойко Борисов. Те обсъдиха обстановката на Балканите и перспективата пред страните от региона за постигане на стабилност, транспортна и дигитална свързаност и икономически растеж.

Утре Александър Ван дер Белен и Румен Радев, заедно с румънския президент Клаус Йоханис ще бъдат в Русе, за да участват в международна конференция посветена на устойчивото развитие на Дунавския регион.

Не приеха исканата оставка на заместник-председателя на народното събрание Емил Христов. "За" гласуваха 71 депутати, а против бяха 118.

Искането за оставката на Емил Христов бе внесено от БСП, след като в сградата на парламента не бяха допуснати хора с увреждания. Според Антон Кутев, той е допуснал груба грешка.

"Недопускането на тези хора в залата показва бездушието на властта, нещо, в което ни обвинява цялото общество. Хората с увреждания са най-онеправданите от цялото общество, доходите са им безкрайно ниски. Едно дете с увреждания получава 800 или 900 лв., но в момента, в който навърши 18 години получава 200 лв. Системата казва на тези хора колко процента те са негодни, за да бъдат част от общество, но не им казва как да бъдат част от обществото", заяви Кутев.

Според председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов днес е било загубено ценно парламентарно време в дебата по оставката.

"Загубихме ценно парламентарно време а дебата. От ГЕРБ стоим твърдо зад Емил Христов. Няма да позволим подобни опити за агресия. Намалете това противопоставяне, не печелите нищо от него", обърна се към БСП Цветанов.

Емил Христов смята, че от БСП трябва да се извинят на хората с увреждания, които употребили.

"Повече от час сте крили от мен, че има граждани, които са спрени от охраната. Г-н Кутев каза, че ме е уведомил докато водя заседанието, как охраната е изпълнявала моя заповед след като аз съм чул, че тези хора са спрени след 1 час. Опитах се да кажа няколко думи за истината веднага след този неприятен случай. За съжаление, до момента продължаваме да чуваме неистини. Направих справка - това не е единственият случай, в който са искали да влязат и са били ограничавани от охраната", посочи на свой ред Емил Христов.

Междувременно представители на хората с увреждания влязоха в парламента и се срещната с председателите на групи. Те са получили уверения, че има политическа воля за промяна.

Работници и служители на мини "Марица-Изток" излязоха днес на протест пред Министерството на енергетиката. 

Те искат цената на добиваните въглища да се увеличи с поне 15 %, за да бъдат мините финансово и технически осигурени. Миньорите настояват за повече пари, тъй като в момента мините са в окаяно състояние. Според тях тези средства трябва да дойдат от по-високата цена на горивото, което се добива там.

"Тук сме, защото искаме увеличаване цената на въглищата и да защитим "Марица Изток", за да продължи да съществува предприятието", заяви Иван Манев, който е един от протестиращите служители на предприятието.

Ресорният министър Теменужка Петкова подчерта, че въглищата са изходна суровина за енергетиката и едно увеличение на цената им би се отразило неблагоприятно на мините в Маришкия басейн.

"В рамките на срещата днес продължихме диалога. Искам да отбележа, че мините са на положителен резултат – 7 милиона лева. Увеличени са приходите им спрямо 2016 г. с 56 милиона лева. Колегите получават редовно своите възнаграждение и социални добавки. Мисля, че климатът е добър", заяви енергийният министър.

Миньорите освиркаха министър Теменужка Петкова и поискаха нейната оставка. Те се опитаха да изсипят торба с въглища, което предизвика ескалация на напрежението, но то бе бързо потушено от органите на реда.

От КТ "Подкрепа" заявиха, че проблемите на мините не трябва да се решават за сметка на топло-електрическите централи.

"Това, което казахме на министърката е, че тя най-вероятно не получава вярната информация за случващото се в мини „Марица Изток“. Нея я водят там на панорамата да гледа лъскавите багери и с това и се изчерпва представата за случващото се в мини "Марица Изток"", каза президентът на синдиката Димитър Манолов.

Енергийният министър Теменужка Петкова обеща да се запознае на място с проблемите в мините през следващата седмица.