Министър-председателят Бойко Борисов проведе разговори с лидерите на Западните Балкани след подписването на Софийската декларация.

Всички бяха категорични, че страните от региона трябва да поемат по Eвропейския път, но все още има проблеми за разрешаване преди да се говори за присъединяване към Европейския съюз.

Премиерът Бойко Борисов призова всички Балкански държави да се обединят, за да заработят по бързо, заради възможността от реализирането на проекти, които ще могат да се финансират чрез подписаната вчера в София декларация.

Според министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич, България успешно е поставила фокуса върху Западните Балкани.

Лидерите благодариха за усилията на България и за личната ангажираност на Бойко Борисов за поставянето на дълго отлаганата тема „Западни Балкани“. Софийската декларация бе определена като добра основа и предпоставка за необратимостта на европейския път за страните от този регион.

Приключи Срещата на върха Европейски съюз – Западни Балкани в София.

Чрез декларация лидерите на държавите-членки потвърдиха недвусмислената си подкрепа за европейската перспектива на страните от региона. В нея се посочва, че Европейския съюз е решен да укрепи и засили своята ангажираност на всички равнища в подкрепа на политическата, икономическата и социалната трансформация на Западните Балкани. Въз основа на постигнатия напредък, включително чрез регионални инициативи, Европейския съюз и страните от този регион се ангажират да повишат значително свързаността във всичките й измерения: в областта на транспорта и енергетиката, цифровата и икономическата сфера, както и между хората.

За да ускори подобряването на живота на гражданите в региона, Европейския съюз стартира днес приложената към декларацията приоритетна програма за Западните Балкани. На пресконференция след Срещата на върха в София, българският министър-председател Бойко Борисов заяви, че единственото спасение за Европейския съюз е всички да бъдат единни.

"Отдавна не съм слушал толкова от сърце да си говорят тези, които са за и тези, които са против разширяването на Европейския съюз. Ако Западните Балкани олицетворяват една страна, тя ще е по БВП 96 млрд. евро. За да сравните - това е БВП на Словакия. Днес всички тези два дни радости, тъги и усилия, която полагаме е да приемем все едно икономика, колкото Словакия с население по-малко от Румъния. Това ли са големите страхове за Европейския съюз, не е ли тези хора по-добре да са в преговори с Европейския съюз, или да ги оставим", попита Борисов.

Според председателя на Европейския съвет Доналд Туск Западните Балкани нямат бъдеще извън съюза. Той подчерта, че интеграцията на страните от региона  е приоритет за Брюксел, който ще остане най-надеждният им партньор.

"Обсъдихме как да подобрим връзките със Западните Балкани и в региона. Съгласихме се да удвоим средствата за "Еразъм +", за да могат повече млади хора да учат в страни от Европейския съюз. Постигнахме съгласие да намалим таксите за роуминг и да създадем по-добри условия за частните инвестиции. И за да съм пределно ясен ще кажа, че програмата за свързаност не е нито алтернатива, нито замества разширението на Европейския съюз. Това е начин, да се използва времето от днес до утре по по-ефективен начин, така че гражданите и бизнесът да не трябва да чакат всички ползи от интеграцията. Няма друга алтернатива за Западните Балкани освен Европейския съюз. Страните от този регион са интегрална част от Европа и тяхното място е в нашата общност.", категоричен бе Туск.

На Срещата на върха стана ясно, че Европейският съюз ще инвестира 10 милиарда евро в страните от Западните Балкани за изграждане на магистрали, ЖП линии и дигитална инфраструктура.

Днес и утре в София се провежда среща на върха между Европейския съюз и Западните Балкани.

Ще бъде обсъдена темата с присъединяването на страните от региона към Европейския съюз.

"Европа има нужда от Западните Балкани и те се нуждаят от Европа. Ясно е, че това е тяхната европейска перспектива. Що се отнася обаче до разширението на съюза, това не е идея, на която много се радват в Европа. Проблемът е, че няма яснота накъде отива Европейският съюз. Сега е моментът да решим това. Искам да кажа също, че Турция не може да стане член на ЕС, тъй като Кюрдският регион не е част от Европа. Ако и това заявим категорично, ще има готовност да се включат и Западните Балкани", заяви днес в София председателят на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент Манфред Вебер.

"Необходимо е взаимният ангажимент на Европейския съюз и Западните Балкани към реформи да се продължи. Изключителн ео важно да не се загуби темпото в усилията за приобщаването на региона към европейските ценности и практики и ще разчита за това и на Хърватия. Благодарен съм на колегите от всички политически партии от целия ЕС включително и на колегите от Западните Балкани че всички са тук. Това е успех за България.", категоричен бе премиерът Бойко Борисов след среща с хърватския премиер.

Той се срещна и с председателя на Европейския парламент Антонио Таяни. Той потвърди ангажимента си да подкрепя европейската перспектива на държавите от Западните Балкани, да насърчава диалога между тях и провеждането на необходимите реформи. Таяни поздрави българския премиер за успешното провеждане на председателството и приветства работата на България за фокусиране на вниманието върху Западните Балкани.

Борисов подчерта, че разчита на подкрепата на Европейския парламент темата за развитието на страните от региона да остане сред приоритетните политики и след края на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Днес във Варна се провежда среща на върха Европейски съюз – Турция. 

Очаква се основните теми да бъдат изпълнението на условията на споразумението с Турция за бежанците, както и обсъждането на конфликта на южната ни съседка с Кипър, Гърция и Италия за добива на газ на кипърския шелф. 

Разговорите ще се проведат в резиденция Евксиноград край Варна. В нея ще участват Жан-Клод Юнкер, Доналд Туск и Бойко Борисов от една страна, и турският президент Реджеп Ердоган от друга.

Идеята е срещата да премине под формата на вечеря, която се планира да продължи два часа, но е възможно и да бъде удължена.

Ердоган се придружава от външния министър Мевлют Чавушоглу, министъра по европейските въпроси и главен преговарящ Йомер Челик, министъра на енергетиката и природните ресурси Берат Албайрак, министъра на икономиката Нихат Зейбекчи и министъра на търговията Бюлент Тюфекчи. Група отговорни служители и представители на водещи медии също придружават Ердоган. 

По време на поклонение по повод Деня на Тракия президентът Румен Радев изрази своите очаквания за срещата.

"Надявам се премиерът да постави въпроса за ненамеса в Турция в нашите вътрешни работи, в изборния процес и в религиозните ни дела. Също така да бъде поставен и въпросът за обезщетенията за тракийските бежанци", посочи държавният глава.

Вицепремиерът Валери Симеонов коментира въпроса с мигрантите, който също се очаква да бъде обсъден.

"След като ще има среща трябва да има диалогичност. Да се надяваме, че ще имаме добри новини", лаконичен бе Симеонов.

Междувременно във Варна се състоя протест срещу визитата на Ердоган. Организатор бе партия "Възраждане". Според нейния лидер Костадин Костадинов по този начин те изразяват несъгласие с присъствието на турския президент на територията на България.

"Само преди по-малко от две седмици Ердоган определи една част от територията на България като част от територията на Турция. Точно поради тази причина ние смятаме, че неговото присъствие тук не е допустимо. Той изнудва лидерите на ЕС, иска от тях пари за нелегалните мигранти, които до голяма степен са продукт на собствената му политика. Присъствието на европейските лидери на срещата с Ердоган легитимира тази политика и довежда всичко, което той прави до капитулиране на лидерите на ЕС и ръководството на България пред исканията на Турция", смята Костадинов.

Посещението на турския президент съвпадна с отбелязването на 105 години от Одринската епопея и почитане на паметта на убитите в Тракия 60 000 българи по време на междусъюзническата война през 1913 година.

България може да получи финансова помощ за охрана на сухопътните и морските си граници, които са и външни за Европесйкия съюз.

Това каза министър-председателят Бойко Борисов по време на среща със своя унграски колега Виктор Орбан. От своя страна унграският премиер бе категоричен, че той и Вишеградската четворка ще подкрепят отпускането на помощ на България за спиране на мигрантския поток.

На 16 септември, на срещата на държавните и правителствените ръководители на страните от Европейския съюз в Братислава, ще се търси изход от мигрантската криза.