По време на кандидатстудентската кампания в Русенския университет се провеждат защити на дипломни работи на завършващи студенти. Краят на една образователна степен, понякога е начало на друга. Питахме група млади преподаватели от катедра Транспорт на Русенския университет защо предпочитат научната работа вместо да получават доходи от практическото приложение на знанията си.

Д-р Димитър Грозев е от хората, които след завършване на университетското си образование започва работа. Няколко години в различни фирми, натрупан опит и достатъчно наблюдения, му дават идеи как да се подобри таксиметровият транспорт в Русе. Това е и темата на дисертацията му.

Днес, вече като преподавател, Димитър Грозев продължава да търси начин за оптимизиране на транспорта в града и поддържа контактите си с фирмите. След дни Павел Стоянов пък ще защитава докторската си дисертация, в която търси начин и дава предложения как да се подобри работата на обществения транспорт в Русе.

Докато учи магистратура Павел Стоянов започва работа във фирма за обществен превоз  и вижда на практика, че има различни звена в компанията, чиято работа може да бъде подобрена. Дава си сметка, че за да се реализират тези промени и да се подобри транспортната услуга, трябва да натрупа още теоретични знания. Така съвсем естествено стига до докторантурата.

Настоящият ръководител на катедра Транспорт в Русенския университет – доц. Асен Асенов също е преминал дългия път от студентската скамейка към докторантурата. След като завършва университета започва работа като инженер.  Стечение на обстоятелствата го връщат отново във висшето училище, този път като докторант. Защитава дисертацията си и няколко години по-късно става хабилитиран преподавател. Днес той е ръководител на докторанти. 

За всеки научен ръководител е вълнуващо да види израстването на своите докторанти – да проследи изследователската работа, да преживее емоцията от писането на дисертацията и вълнението при защитата, казва ректорът на Русенския университет проф. Велизара Пенчева. Като ръководител на 7 докторанти тя помни всеки от тях от студентската скамейка. 

В докторска степен могат да се обучават само хора, завършили магистърски курс. Третата фаза на висше образование продължава 3 или 4 години, като докторантът може да избере редовна, задочна или свободна форма на обучение. Всеки от докторантите работи с научен ръководител и в периода на обучението си прави задълбочено изследване върху определен проблем. След успешна защита получава образователна и научна степен „доктор“. 

Сградите на Русенския университет стават по-достъпни за хора с физически затруднения. През учебната година бяха изградени рампи и поставени стълбищни платформи и асансьор в най-посещаваните от студентите корпуси.

Над 220 хиляди лева от бюджета на Русенския университет са вложени в изграждането на достъпна среда само през тази година. Става дума за сградите на 6 и 7, 8 и 10 корпус.

Там са изградени външни рампи, стълбищни и вертикални платформи за придвижване на хора с физически увреждания. Това е поредният етап от изграждането на съоръжения, които осигуряват улеснен достъп до сградите на Русенския университет. 

Ключове за съораженията ще бъдат давани при записване на студентите в нужда, както и ще бъдат на разположение на порталите на висшето училище, а от достъпната среда ще могат да се възползват и гостите на университета.

Специални съоръжения за облекчено придвижване имат също Учебен корпус 2, Ректоратът и Канев център.

За подобряване на достъпната среда във филиалите в Разград и Силистра ще се търси проектно финансиране. 

За трета поредна година мини болид разработен от студенти и преподаватели в Русенския университет ще представяи България на международно състезание за екологичен транспорт.

Електромобилът ще бъде пилотиран от докторанта Илияна Минковска. Машината е с тегло около 32 кг. и може да развие максимална скорост от 36 км/час. Русенският болид ще се състезава в категорията „Прототипи“ с електрическа батерия.

В последните месеци екипът работи по подобряването на техническите параметри на електромобила, за да може да измине колкото е възмобно по-голямо разстояние с минимален разход на електричество.

Отборът на Русенския университет за трета година е сред участниците в надпреварата, която предизвиква студенти и ученици от целия свят да проектират, конструират и да се състезават с най-енергийно ефективните автомобили.

Амбицията на отбора за тази година е да се нареди сред Топ 10 в своята категория. 

Студенти от Русенския университет споделиха своите впечатления от пребиваването си в чужбина по програма еразъм.

Златан Илиев бил на практика в немска фирма преди две години. За него тя се оказала полезна в усъвършенстването на езика и за професионалната му резлизация. 

Десислава Илиева пък била на курс по мобилност в Прага. Останала впечатлена от много по-различния начин на обучение там.

И двамата смятат да се реализират на пазара на труда в Русе. 

38 чуждестранни студенти в Русенския университет получиха награди за отличен и много добър успех.

Това стана на традиционната среща с академичното ръководство на висшето училище по случай 24 май – ден на българската просвета и култура.

9 са студентите с успех над 5.50.

От тях двама са пълните отличници – Марина Кьося от Молдова – последен курс по международни икономически отношения и Усман Гани от Индия, който е първи курс в специалност компютърни науки. 

Проф. д-р Велизара Пенчева пожела на чуждестранните студенти още успехи по време на обучението им в Русенския университет. 

Чуждестранните студенти, които се обучават в русенския универистет са над 350 от 17 държави.

За следващата академична година се очаква засилен интерес от Пакистан.