Дa бъдe пocтaвeнa пaмeтнa плoчa c имeнaтa нa зaгинaлитe във вoйнитe в търговищкия ĸвартал "Bъбeл" peшиxa нa свое редовно зaceдaниe Общинският съвет в Търговище, което КИС 13 излъчи пряко.

Πpeдлoжeниeтo e нa Инициaтивeн ĸoмитeт. Средствата ще се набират чрез дарения.

Със свое решение местният парламент утвърди химна на Търговище. Toй щe бъдe изпълнявaн пo вpeмe нa тъpжecтвeни oбщoгpaдcĸи мepoпpиятия, пpи издигaнe знaмeтo нa Oбщинaтa, нa тъpжecтвeни cecии и нa Πpaзниĸa нa Tъpгoвищe.

Общинският съвет дaдe и cъглacиe дa ce yчpeди бeзвъзмeзднo пpaвo нa cтpoeж нa пapaĸлиc в cело Mиpoвeц.

Около 1200 кучета в община Търговище са с поставени чипове.

В резултат на стартиралата информационна кампания, в населените места от общината до момента новоиздадените паспорти на домашни любимци са 1317.

По данни от 46 села от Търговищко броят на домашните и дворни кучета е 3560. В кампанията по преброяването и описването им са ангажирани лично кметовете и кметските наместниците на населените места. Те съдействат и за декларирането на кучетата в системата на отдел "Местни данъци и такси".

Към днешна дата, регистрираните кучета вече са 860. Към края на 2016 година броят им е бил едва 141.

Община Търговище ще изпрати уведомителни писма до собствениците, които вече са извършили чипиране на кучетата си, но все още не са ги декларирали в системата на Общината.

Припомняме, че годишните такси за отглеждане на кучета са 5 лв. за селата и 10 лв. за града. Освен ежемесечна информация за регистрираните кучета от всеки ветеринар, Община Търговище трябва да получава и информация от управителите на етажната собственост. Те са длъжни да впишат в домовата книга всички домашни любимци, които се отглеждат във входовете им.

Контрольорите на Общината също описват кучетата в къщите в града и информират стопаните им за задължителното чипиране и регистриране в системата на Общинската администрация.

Според Закона за ветеринаромедицинската дейност чипът за всяко куче е задължителен. При липса на такъв, стопанинът му ще бъде санкциониран с глоба от 200 лв.

Жена от Шумен тъче на номадски стан и шие колани за народни носии. Софка Димитрова обикаля страната, за да показва на младите този позабравен занаят.

Майсторката разказва, че този начин на предене най-често са използвали номадите, които са се придвижвали много често, без постоянно местопребиваване. Достатъчно е било да има място, където да се връзват двата края на преждата и да се получи нещо като тъкачен стан: 

"Ако искаш, ако отвътре ти идва, може докато погледнеш, да го откраднеш по принцип. И аз много неща съм откраднала по този начин, но не точно в този занаят, защото нямаше кой да ми покаже на мене."

Софка е тъкачка от много години, а от скоро е и "майстор". Остава без работа, случайно попада на книга, в която се описва как се възстановяват стари колани. Работи предимно с български качествени прежди. Някои от моделите си ги измисля сама. Усъвършенства се и през 2014 година с този занаят влиза в "Живи човешки съкровища".

"Аз съм започнала с възстановяване на колани на кори, но на мен не ми пречи да направя и мой собствен модел, както и имам няколко модела вече направени. Аз ги взаимствам от българските шевици, но не всяка шевица може да стане на колан. Затова аз си подбирам даден модел на шевица, преработвам го да може да стане на колан."

Тъкачката разказва, че не познава някой да е забогатял от този занаят. 

"Богат душевно може би, ти да сътвориш нещо българско и да остане във времето, и да можеш да научиш примерно повече хора, млади, да се занимават с това също един вид е богатство, но да се изхранваш с този занаят - не."

Майстор-тъкачката е доволна, че към този занаят има интерес от страна на младите и с нетърпение чака някой ден до себе си да вижда и внучката си.

Заради недостиг на деца закриват основните училища "Св. св. Кирил и Методий" и "Христо Ботев" в търговищките села Буйново и Руец.

Оптимизацията е крайно наложителна, поради невъзможността училищата да се издържат с делегираните бюджети.

Двете училища са с изключително малък брой ученици, което е продиктувано от демографската криза, възрастовата структура на населението, както и миграционните процеси.

След закриване на училищата, децата от село Буйново ще бъдат пренасочени в ОУ "Христо Ботев" в село Макариополско, а тези от Руец - в 3-то ОУ "П. Р. Славейков" - Търговище.

За периода между 2014 и 2017 година броят на учениците от 1-ви до 12-ти клас в община Търговище е намалял от 5105 на 4777.

Жена от ловешкото село Орешак се опитва да възроди традицията на грънчарството.

Затова Росица Занкова не пропуска възможност, когато обикаля страната, да показва тънкостите на занаята на хората, които имат желание да се занимават с грънчарство. 

Росица е потомствен майстор керамик от близо 20 години. Занаята наследява от баба и дядо си, които са от Троянския край. Разказва, че тук е "Мекката на грънчарството", защото глината тук е много подходяща за този вид дейност.
"Като от страна на баба ми са правили така наречените "гарантили", калени съдове, а дядо ми правил така наречените тогава калъпени фигурки, които всъщност са били тогавашните играчки."

За да се получи хубаво и качествено изделие е необходимо:
"Старите майстори казват "да прекипи", или както тестото се оставя да втаса, така и глината, не се добавят нито олио, нито мас, нито никакви други материали, просто глината си е т.нар. "мазна глина" или "пластична глина", която е много подходяща за работа на грънчарско колело."

Освен идеи за направата на традиционните чинии, стомни, украси и други предмети, трябва да се има предвид и:
"По принцип когато работим, винаги трябва да знаем какво ще направим, за да предвидим размера глина, за да може от една и съща големина топка глина да стават едни и същи големини съдчета."

Майсторката разказва, че не познава богат занаятчия, но въпреки това има доста последователи.
"Да забогатее от занаят не може, защото от думата "занаят" идва "за наяждане"! Много атрактивен и релаксиращ занаят, и дори, когато човек е натоварен, хващайки глината, която е част от от земята, тя отнема неговата негативна енергия, събрана от други емоции, свързани в ежедневието."

Все пак, за да запазят поминъка си, майсторите се насочват към практични неща, които служат не само за украса и сувенири, а се използват във всяко домакинство.