Още в древността хората са сключвали сделки не само с устни договорки, но и с документи. Тези свидетелства обаче се оказват много по-трайни от сегашните и са се запазили близо 10 века.
В музея в Търговище се съхранява пясъчен камък, върху който е изписан надпис и е един вид нотариален акт за направена сделка. През 1280 година двама мъже си поделят гора и го документират върху този камък, който го поставят точно по средата на имота. Текстът върху него е разчетен от проф. Казимир Попконстантинов.
"Надписът е шест редов, буквите са изписани на кирилица, официалният език, който е бил тогава в българската държава. Височината им варира между 3 и 5 сантиметра, неравномерно положени, като цяло той се явява като един характерен паметник на среднобългарската писменост от това време.", казва археологът в Регионален исторически музей - Търговище Ангел Конаклиев.
Съдържанието на надписа е следното: "В лето 1280-то, аз, Паган, предадох на Хинат гората, намираща се на половина оттук“.
Този паметник е интересен и уникален с това, че това е най-ранният юридически паметник, запазен от българските земи. Археолозите предполагат, че разделянето на гората е станало по волята на тогавашния български владетел Георги Тертер, затова собственикът не е продал или подарил гората, а по волята на царя бил длъжен да я отстъпи.
"Eдно време, когато християнството дълбоко е залегнало в българската държава, говорим за 13-ти век, все още се срещат едни чисти прабългарски имена като Паган и Хинат. Като паметник той е уникален, че показва взаимоотношенията между владетели на местни земи.", допълни Ангел Конаклиев.
Историците смятат още, че за хората живели тук, мястото е било свещено, защото районът, където е намерен уникалния паметник се слави с множество храмове.
Деца от Търговище усвояват специална техника за изписване на Великденски яйца.
С помощта на уред върху тях се нанася восък като красиви символи и рисунки. След това яйцата се потапят в съдове с оцет и с различни бои. Накрая восъкът се отстранява и се открояват изрисуваните орнаменти.
Ива обича да помага в къщи при изписването на Великденски яйца, но е готова да сподели и наученото сега с близки и приятели.
Според запознати с традицията на Великден, и сега в някои търговищки села продължават да изписват яйцата по този начин.
Историческият музей в град Омуртаг съхранява уникална църковна книга на близо 160 години. Находката е известна като “Златното Евангелие”, заради външния си обков, който наподобява ценния метал.
Свещеното Четириевангелие съхранявано в Историческия музей Омуртаг е отпечатано през 1862 година в патриаршеската типография в Москва. През зимата на 1878, 11-та пехотна руска дивизия влиза в Осман пазар, днешен Омуртаг, за да го освободи. Тогава, интендантът на войската наред с други предмети, подарява на местните хора и евангелието. Преди да постъпят в музея, те са съхранявани в градския храм.
Църковната книга е с размери 45 на 38 сантиметра, тежи 8 килограма и половина и има близо 400 страници. Металните корици са щамповани, а релефните образи върху тях са довършени с фини инструменти и орнаменти.
Въпреки амбициите на църковните служители в града Четириевангелието да бъде върнато в храма, то остава във фонда на Исторически музей в Омуртаг, за да радва неговите посетители и гости на града.
Много от пътуващите по пътя София – Варна са виждали трите самолета, устремени към небето край град Омуртаг. Те са част от авио-космическия парк, създаден по идея на втория български космонавт Александър Александров, открит по повод 20 годишнината от полета му в космоса.
Месец юни, 2008 година, на откриването на Aвиопарка присъстват много гости и руски колеги на Александър Александров. Те вървят по единствената по рода си алея на авиацията и космонавтиката, засаждат и свои дръвчета.
Тук, под открито небе са изложени трите самолета с които е летял вторият български космонавт и друга авиационна техника. Тук има и стара руска установка на ракета, с подобна е през осемдесетте години на миналия век е свален немски безпилотен разузнавателен самолет над бившия Съветски съюз.
В градския исторически музей се съхранява и костюмът-скафандър на Александров. Интересна е историята за попадането му тук, което става със съдействието на тогавашната градска партийна организация по време на посещението в града на руска делегация и първият български космонавт. За притежаването му по онова време дори е имало и спор между Градския и Окръжния комитет на БКП.
По повод 25 годишнината от полета на втория български космонавт, в близост до Общината в Омуртаг беше изградена четири метрова скулптура - паметник на космонавта и се обнови площадът около него. Съществуваха и планове за изграждане на нови кътчета за отдих и детски площадки. Потърсихме Общината за коментар по темата, но никой от там не пожела да застане пред камерата ни.
Неофициално разбрахме, че няма никакви средства, заделени от бюджета, дори няма и за поддръжката на парка. Това не остава не забелязано от жителите на града, които се гордеят с техния съгражданин, но и в същото време им е и малко тъжно.
С изграждането на уникалния авио-космически парк, Омуртаг имаше голямата мечта да се превърне в звездно градче, но това засега явно остава в рамките на мечтите. Когато и техният съгражданин Александър Александров летял на тези три самолета, също е мечтаел да стане космонавт, докато това не е станало реалност.
В Регионалния исторически музей Търговище се съхранява камък, върху който е изписан текст, потвърждаващ, че още в края на 13-ти век е съществувал район, който се е казвал "Герилово".
Този лапидарен паметник е намерен по време на разкопки на средновековна църква в района на село Черковна. Наречен е "камъкът на Радослав" заради името, което се споменава в надписа.
Има две версии за изписването на камъка, като те сочат към традиция свързана с приготвянето на Великденски обреден хляб. Това потвърждава, че тези обредни хлябове още тогава се приготвяли и раздавали около големия християнски празник.