По случай националния празник на България в Русе се състоя тържествена церемония пред паметника на свободата.

В чест на 140-годишнината от Освобождението на България беше построена почетната рота на русенския гарнизон.

3-ти март е апогей на борбите на българския народ за национален суверенитет. На тази дата отдаваме почит към жертвите, загинали за Свободата на България. В словото си по случай националния празник на България областният управител на Русе Галин Григоров каза, че на този ден преди 140 години българският народ изпълнява своята вековна мисия.

По време на честването свещеници от Русенската митрополия отслужиха благодарствен молебен и заупокойна молитва за падналите за Освобождението на България. 

По традиция тържествената церемония завърши с поднасяне на венци и цветя в знак на почит към героизма на всички, които са дали живота си за Свободата на България.

Днес се навършват 140 години от Освобождението на Русе от Османско владичество.

По традиция официалното честване се проведе в пантеона на възрожденците, където бяха поднесени венци и цветя. За първа година обаче за празника бе организирана и възстановка на събитията в Русчук от 1878 година.

Честването на годишнината от Освобождението на Русе от Османско владичество започна пред храм "Света Троица" с възстановка, в която участие взеха клубове от няколко града в България. В нея се разигра посрещането на руските войски пред портите на Русчук. Предаването на русенската крепост става по силата на подписаното одринско примирие, в което е упоменато, че военните части на Османската империя трябва да се изтеглят от Русе и Силистра. На 20 февруари сутринта пред портата на Русчук влезли руски войски начело с генерал Тотлебен, които са били посрещнати от турски караул, който се оглавявал от Салем паша. Руските войски са били посрещнати и от епископ Климент Бранитски, чието светско име е Васил Друмев. Той произнесъл на руски език приветствено слово.

Празникът по традиция продължи в пантеона на възрожденците. Там русенският митрополит Наум припомни ролята на българската църква в освобождението на Русе. Слово по случай годишнината произнесе и генералният консул на Руската федерация в Русе Андрей Громов. Той заяви, че независимо от политическите настроения в България и Русия, топлите чувства между двата народа трябва да се пазят и предават през поколенията.

В памент на хилядите загинали за Освобождението обществени организации и граждани поднесоха венци и цветя.

На ритуала по зарязване на лозата в село Стърмен по покана на читалище "Развитие" присъстваха представители от Гюргево и село Малу.

Гостите бяха посрещнати с хляб и сол, след което бяха запознати с традицията за Трифон Зарезан от етнографа и председател на народно читалище "Христо Ботев" в Русе Вяра Косева. Румънските гости разгледаха и изложба на носии от региона.

След това всички отидоха в дома на новия цар на лозата Иван Борисов, който заряза асмата в двора си заедно с миналогодишния цар Атанас Великов.

Празникът за Трифон зарезан в село Стърмен завърши с концерт в читалището, в който участие взеха и певци от Гюргево.

Днес отбелязваме 132 години от Съединението на България. На 6 септември през 1885 година, след бунтове в различни градове на Източна Румелия, се извършва военен преврат, подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.

Съединението получава международно признание на 24 март 1886 година чрез подписването на спогодба между Княжество България и Турция. 

Съединението е акт на българския народ, който не се е съобразил с желанията на великите сили. През нощта на 5 срещу 6 септември, въоръжени бунтовници командвани от Данаил Николаев влизат в Пловдив, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора.

С построяване на почетния караул на русенския гарнизон на площад "Батенберг", започна тържествената церемония в Русе в чест на 132 години от съединението на Княжество България и Източна Румелия.

В памет на загиналите за съединението на България беше отслужена заупокойна молитва. Н.В.Пр. Русенския митрополит Наум каза в словото си, че Съединението е плод на желанието за национално единство, допълнило делото на руско-турската освободителна война.

На края на тържествената церемония, бяха поднесени венци и цветя пред паметника на загиналите в сръбско-българската война от 1885 година.

Русе се преклони пред героичната гибел на Христо Ботев.

С церемония пред Мемориала на загиналите във войните Русе отбеляза 2 юни - Ден на Ботев и загиналите за Свободата на България.

В честването се включиха областният управител на Русе Галин Григоров, неговите заместници Свилен Иванов и Валентин Колев, председателят на Общинския съвет чл.-кор. проф. дтн Христо Белоев, ректорът на Русенския университет проф. д-р Велизара Пенчева, както и много жители и гости на града.

Церемония започна с построяването на почетния караул и тържествени маршове, изпълнени от Общинския духов оркестът.

Областният управител на Русе Галин Григоров произнесе слово към всички присъстващи:
„Втори юни е дата на преклонение, но и ден на гордост с подвига на нашите предци! Втори юни е тържество на българския дух, предаван от поколение на поколение през вековете, извисяван в безчет подвизи пред лицето на врага и смъртта. Днес честваме безсмъртието на хилядите българи, оставили трайна диря във вечността, с делата си и славната си гибел!... Българи, в цялата ни хилядолетна история е имало моменти, когато сме нямали държава, но Народът български го е имало и го има пак! Падали сме, ставали сме, давили са ни в потоци от кръв! Затова сме длъжни отново да бъдем заедно! Защото няма враг, който да е по-силен от нашата Вяра, от българското Слово и от българския Дух! Длъжни сме заради предците ни! Длъжни сме заради децата ни! Длъжни сме, за да пребъде българският род! Бог да пази България!“.

В памет на Христо Ботев и загиналите за свободата на България, свещеници от Русенската митрополия отслужиха заупокойна молитва.

В края на церемонията русенци поднесоха венци и цветя в знак на признателност пред Мемориала на загиналите във войните. Точно в 12:00 часа прозвучаха сирените в памет на загиналите за Свободата на България.