И тази година над 400 деца от различни училища в Търговище участват в магията на направата на червено-белите украшения. Така традиционното пожелание придобива по-специална стойност, когато мартеницата е направена от самите тях.
В Ателието за мартеници към Регионалния исторически музей в града момчета и момичета с интерес се научават как от един обикновен бял и червен конец се получава традиционното червено-бяло украшение, с което всички се закичваме на първия ден на месец март.
Независимо как я наричат в различните краища на страната - мартинка, кичица или гъдалушка, посланието на мартеницата е едно и също:
Те символизират началото на пролетта, здравето и по тази причина се връзват, преди са се правили от вълна, но сега могат да се правят от всякакъвв вид прежда.
В нашия край те се правят от червени и бели конци, а в други крайове могат да се срещнат цветовете синьо, зелено, може и да са шарени от азлични цветове. Те са били закачани за плодни дървета, или са били слаганви под камъни, след 9 дни, след като са били сложени под камъните, се гадаело, ако покрай мартеничката е имало мравки, щяло да има много агънца.
Бялото символизира добротата на човека, което се намира в сърцето му, а червеното символизира кръвта.
Материалите се осигуряват от музея, а направените мартеници остават за децата.
Децата изключително много харесват работата по проект, работата по институции, идваме в музея, библиотеката, това е много добре за тях, защото изучават традициите, обичаите, нравите на хората от родния край, въобще в България и по този начин се учим да пазим традициите и българщината. Днес сме в музея и правим мартеничките, които ще ги закичим на 1 март на всички, които ги обичаме.
За народа ни с първи март започва пролетта, нашата първа задача е да пресъздадем първомартенската обредност, с помитането символично на къщата, с прескачането на огъня и да дойдем на основния момент, а именно направата на мартеничката. Мартеничката е символ на надеждата за здраве, доброта, за обич и разбирателство, това предаваме, тази обич тази вяра, тази надежда у децата. Радваме се всяка година на голяма посещаемост, на групи ученици, които идват пре нас, за всички тях е новост да си направят помпонче с помощта на вретеното, така, както са го правили жените във времето назад, в което ние се пренасяме.
