Изложбата "Върбинка – изпратена от Бог" в музея в Търговище разказва историята на една българка без крайници, която обикаля света и го завладява с милосърдието си.
Животът на Върбинка Димитрова е пример за силата на духа, за това, как да отстояваш себе си, когато си в неравностойно положение.
Върбинка от село Илийно край Омуртаг се ражда без крайници. Днес тя вероятно би била част от параолимпийския ни отбор, но преди век това е било повод да бъде отписана от обществото.
До 18-годишна възраст момичето ходи на колене, но не склонява глава, а я държи високо – развива умения в ръчната работа и усвоява чужди езици.
Но бродериите са само началото. Момичето се прочува с несломимия си дух и към края на 30-те години лично Цар Борис й подарява протези. А те й дават крила.
РЕКЛАМА
През деня Върбинка се среща с ученици, а вечер с по-възрастни, за които е вдъхновител. Междувременно посещава и вечерно училище. И когато родното село й отеснява, заминава при по-големия си брат в Ливан, от там се прехвърля в Сирия, където отваря дюкян. В него продължава да твори и да мотивира онеправдани. После пътят на Върбинка я води в Швейцария, където продължава с мисиите си вече под патронажа на Международният червен кръст.
Върбинка от село Илийно не спира и да се развива – в годините усвоява писмено и говоримо 13 езика и става емблема на милосърдието и силата на духа по света.
Тя напуска този свят през 2010 година - на 93-годишна възраст в швейцарско село. Именно там – години по-късно – наш сънародник се натъква на 12 чувала с лични вещи, изхвърлени на боклука близо до нейния дом. Ръкоделия, тефтери, тетрадки, албуми и документи – историята на един впечатляващ живот – която родолюбивият българин пренася обратно до село Илийно. Днес всичко е подредено в музея в Търговище - в изложбата "Върбинка – изпратена от Бог". Така, макар и посмъртно, тя се прибира у дома.
Човешки феномен, за който България тепърва научава. Вселенски пратеник на милосърдието на Земята.
Вижте повече във видеото.
