Панаирът в Търговище, който се провежда за 247-и път, е един от трите най-стари в България.
В миналото тържищата и пазарите са били мястото, където е кипял животът и са били събитие на годината. За самия панаир и свързаните с него печат и макет разказваме в следващото видео.
През XIX век, панаирът е представлявал множество дървени дюкянчета. Търговци и занаятчии, обаче, решават да изградят панаирно градче.
СИНХРОН Николай Ставрев, уредник в РИМ Търговище – Със специален султански ферман, с разрешение на управителя на Дунавския вилает Митхат паша, се взема решение да се изгради наистина едно невероятно архитектурно съоръжение. Точно каква е площта на съоръжението трудно може да се каже, но като дам съпоставка с настоящето, може да си представим един МОЛ на открито с 2000 магазина.
Архитектурният план на Ески джумайският панаир от 1867 година е открит в архивния фонд в Истанбул и по него със средства на Общината е изработен макет на тържището с мащаб 1:100.
В дните на панаира той е изложен за посетителите в сградата на Славейковото училище към музея.
СИНХРОН Д-р Алджан Мустафа, директор на РИМ Търговище –Панаирът постепенно се увеличава, идват повече търговци, става необходимост да се изгради един панаирен град, който да е извън пределите на града, който да е защитен с крепостни стени. Дюкяните, които са вътре в това новото панаирно градче да са подредени по равно, да няма главни улици, всички улици да са с еднакъв размер, това се прави умишлено – търговецът и посетителите да се почувстват, че са винаги на централно място. + В момента съм застанал пред централния вход на панаира, който се намира ето тук, а на самата скица ето къде е разположен централният вход, има и второстепенни входове, по правите улици да се върви и да влязат със стоките.
Във времето специалистите от музея откриват различни сведения и артефакти, например като този османски печат, с който са били подпечатвани разрешителните за участие в панаира.
На него уредникът попада случайно по изображения в интернет от аукцион в Турция, който в последствие е откупен от музея.
СИНХРОН Д-р Алджан Мустафа, директор на РИМ Търговище – На първия ред отгоре е изписано „панагири", на втория ред е изписано „Джумая атик", най-отдолу година „1293", в Османската империя особено в 19-ти век се използват двете календарни години. След всеки един панаир, предполага се, че печатите са били унищожавани, не става въпрос само за Румелийската територия на Османската империя, а изцяло за цялата империя нямаме познат такъв печат, който конкретно да е за панаир.
Градът ли е направил Ески джумайския панаир или той е направил града, този въпрос продължават да си задават специалистите от Регионалния исторически музей в Търговище.
Фотоизложба на открито припомня исторически моменти, оставили трайна диря в развитието на Разград и на Лудогорието като цяло.
Експозицията е на Регионалния исторически музей и е разположена в пространството до моста Панчоолу. Локацията не е избрана случайно – това е знаково място за популяризиране на културното наследство на града, където се срещат минало и съвремие.
От 2020 досега Регионалният исторически музей е показвал на същото място експозиции на различни теми. Тази година изложбата представя стопанската модернизация на Разград.
На таблата в 24 фотоса е обхванат периодът през целия XX век и малко от края на XIX. Снимките са от фонда на Регионалния исторически музей, а оформлението на експозицията е дело на дизайнера Михаил Маринов.
На фотосите разградчани могат да проследят как са се зародили и развивали банковото дело в града, железопътният транспорт, търговията, промишлените предприятия, хотелиерството. Специално място в експозицията е отделено на фотографии от структуроопределящи промишлени предприятия в града. От изложбата е видно, че разградската жп гара е играла съществена роля за стопанската модернизация на района. Фотоси възкресяват момента на официалното откриване на Водоснабдителна система "Дунав".
Изложбата ще остане цяла година в пространството до Панчоолу моста, за да могат повече граждани и гости да научат на какви етапи се е осъвременявал стопанският живот в Разград.
С кръгла маса и панихида ще бъде почетена паметта на убитите без съд и присъда след 9 септември 1944 в Русенско.
Събитията се организират от международно дружество "Елиас Канети" и Държавна агенция "Архиви".
Поводът за инициативата е навършването на 81 години от убийството на русенски интелектуалци в местността "Бальов дол". Сред жертвите на Народния съд са и внучката на Баба Тонка – Тонка Обретенова и съпругът ѝ Нико Просеничков.
Вижте повече във видеото.
В Разград представиха две книги посветени на историята и културата на Османската империя и Турция.
Поставя се акцент и върху приноса на Кемал Ататюрк за развитието на съвременната турска нация.
Домакин на събитието беше арт пространството на Регионална библиотека "Проф. Боян Пенев", която събра любителите на литература с историческа тематика.
В книгата си "Кратка история на Турция - културно-исторически преглед", писателя Ибрахим Карахасан Чънар подчертава и значението на Кемал Ататюрк за модернизирането на страната. Споменава се и за любовта му с българката Димитрина Ковачева.
Другата книга на автора "Османската империя. Харемът." разказва за ролята на жените в развитието на тогавашното общество.
В книгите си авторът представя на читателите един нов, по-съвременен поглед към историята на Османската империя.
Вижте повече във видеото.
За девети път село Червена вода ще бъде домакин на Комитския събор.
Събитието ще се проведе в събота (27 септември) на открита сцена на стадиона, като началото е от 10:00 часа.
Новото в наситената програма на събора ще бъдат нестинарите и кукерите, като посетителите ги очакват и много други изненади.
Организатори са Сдружение "Приказка за България", ВМРО - Иван Михайлов и читалищата "Гоце Делчев" в Русе и "Тома Кърджиев" в Червена вода. Тазгодишното издание на събора се реализира с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Община Русе.
Инициативата е посветена на подвига на Червеноводската чета отпреди 150 години. Посетителите на събора ги очакват много интересни атракции и изненади, обещават организаторите.
По време на събора ще има и представяне на местни обреди, обичаи, занаяти и кулинарни специалитети. Всеки посетител ще може да опита и от традиционния боб по хайдушки.
Вижте повече за програмата във видеото.