Вчера ви разказахме за млад доброволец - кинезитерапевт в Инфекциозното отделение на МБАЛ - Търговище.
Днес ще ви запознаем с още един в редидиците на тези, които доброволно се включват в помощ на нуждаещите се. Втора седмица студентка от Медицинския университет във Варна работи като доброволец в болницата в родния си град Търговище.
Идеята възниква още в началото на пандемията, но окончателното решение взема, след като започват да учат онлайн.
Ирена е студентка пети курс. Тя разказва, че решението да влезе в COVID отделението е взела сама. Фактът, че нейните родители вече са преболедували вируса също помага за нейното решение.
Тъй като аз имам колеги, които вече са лекари и от първо лице мога да чуя и видя как се случват нещата, и знам, че нашата здравна система изнемогва, няма достатъчно кадри, които да се включат, изключително е тежко и трудно. Това ме накара и събуди в мен този хуманен дълг да се включа и да помогна с каквото мога. Аз знам, че медицината се учи до леглото на болния, практиката и опитът , който научавам и получавам тук в отделението са изключително важни и ценни за мен, защото ние доста често се шегуваме и казваме, че "медицината книга не чете", за мен е от изключително важно значение да съм тук, да помогна, да видя и да натрупам този опит, който в последствие ще мога да използвам в кариерата ми, и да ми бъде много по-лесно в бъдещата ми работа.
Бъдещият медик дава дежурствата си заедно с останалите работещи в отделението, в пряк контакт е с пациентите, които често се обръщат към нея, като я наричат "докторке".
Екипът към мен се отнася изключително радостно, всички са щастливи от това, че има още две ръце, които могат да помогнат. Аз се включвам с всичко, което мога и което е по силите ми, общо взето помагам на сестрите, извършвам манипулации, слагам системи, антибиотици. Всеки път, когато влезем при пациентите, в техните очи ние виждаме тревога, уплаха, но виждаме и това, че те търсят някой, с който да споделят, ние общо взето сме тяхната единствена връзка със света, това мен лично много ме мотивира. С някои от пациентите станахме доста близки, говорим си за техните роднини, как след като излязат ще се почерпят дори тортичка с тях,това са едни доста малки, но важни неща, ако ги направим е радостно и топли душата на пациентите.
Ръководството на болницата не крие задоволството си от постъпката на бъдещия медик и не пести добрите думи по нейния адрес, още повече когато разбира, че Ирена е била на стаж и преди в различни отделения.
Кратък разговор, след което я представих на началника на инфекциозно отделение, естествено и двамата бяхме възхитени от инициативата на колежката да започне работа като болногледач, и не само, тъй като има много повече знания, които се изискват за един болногледач, очевидно има и учения. А най-приятната изненада, която тя ми поднесе, е желанието й да остане в страната след като завърши догодина, даже и в Търговище, тъй като тя е местен жител и вероятно ще работи в болницата след дипломиране. Естествено е, че имаме нужда от такива хора, естествено е и горещо поздравявам всяка такава инициатива и ги очакваме с нетърпение.
Ирена ще остане в отделението като доброволец до започването на практическите занятия в университета, а след дипломирането си мисли да специализира анестезиология и реанимация или гастроентереология.
