Панаирът в Търговище, който се провежда за 247-и път, е един от трите най-стари в България.

В миналото тържищата и пазарите са били мястото, където е кипял животът и са били събитие на годината. За самия панаир и свързаните с него печат и макет разказваме в следващото видео.

През XIX век, панаирът е представлявал множество дървени дюкянчета. Търговци и занаятчии, обаче, решават да изградят панаирно градче.

СИНХРОН Николай Ставрев, уредник в РИМ Търговище – Със специален султански ферман, с разрешение на управителя на Дунавския вилает  Митхат паша,  се взема решение да се изгради наистина едно невероятно архитектурно съоръжение. Точно каква е площта на съоръжението трудно може да се каже, но като дам съпоставка с настоящето, може да си представим един МОЛ на открито с 2000 магазина.

Архитектурният план на Ески джумайският панаир от 1867 година е открит в архивния фонд в Истанбул и по него със средства на Общината е изработен макет на тържището с мащаб 1:100.

В дните на панаира той е изложен за посетителите в сградата на Славейковото училище към музея.

СИНХРОН  Д-р Алджан Мустафа, директор на РИМ Търговище –Панаирът постепенно се увеличава, идват повече търговци, става необходимост да се изгради един панаирен град, който да е извън пределите на града, който да е защитен с крепостни стени. Дюкяните, които са вътре в това новото панаирно градче да са подредени по равно, да няма главни улици, всички улици да са с еднакъв размер, това се прави умишлено – търговецът и посетителите да се почувстват, че са винаги на централно място. + В момента съм застанал пред централния вход на панаира, който се намира ето тук, а на самата скица ето къде е разположен централният вход, има и второстепенни входове, по правите улици да се върви  и да влязат със стоките.

Във времето специалистите от музея откриват различни сведения и артефакти, например като този османски печат, с който са били подпечатвани разрешителните за участие в панаира.

На него уредникът попада случайно по изображения в интернет от аукцион в Турция, който в последствие е откупен от музея.

СИНХРОН Д-р Алджан Мустафа, директор на РИМ Търговище – На първия ред отгоре е изписано „панагири", на втория ред е изписано „Джумая атик", най-отдолу година „1293", в Османската империя особено в 19-ти век се използват двете календарни години. След всеки един панаир, предполага се, че печатите са били унищожавани, не става въпрос само за Румелийската територия на Османската империя, а изцяло за цялата империя нямаме познат такъв печат, който конкретно да е за панаир.

Градът ли е направил Ески джумайския панаир или той е направил града, този въпрос продължават да си задават специалистите от Регионалния исторически музей в Търговище.

Забавна премиера за малки и големи предстои утре на сцената на общинския културен център в Разград.

Ще бъде представен спектакълът "Лиско" по произведения на Борис Априлов. Постановката е на Драматичен театър "Антон Страшимиров".

Това е съвременна версия на текстовете на писателя, като основната тема в спектакъла е приятелството, обясни постановчикът Диа Мантова.

С-н 679 1:33 както – 2:20 навън

Спектакълът е динамичен, с много етюди и елементи от пантомимата и клоунадата, затова е подходящ за всички възрасти.

С-н 679 3:00 каним – 3:15 интересна

В постановката участват актьорите Мариела Радева, Габриела Жекова, Катерина Петрова, Невена Денчева и Иван Георгиев.

След утрешната премиера, се предвиждат и представления на 29 и 30 април отново в Общинския културен център.

Изследване за невестинско забраждане при балканджиите от XIX век представиха в Етнографския музей в Разград.

Дългогодишното проучване е дело на етнолога Светослав Петров, който е и директор на Историческия музей в Елена. Бе направена и демонстрация на различни видове забраждания.

Събитието бе организирано от Регионалния исторически музей в Разград. В началото директорът Таня Тодорова подчерта, че балканджийско население има в Разградския район в село Побит камък, където действа и Етнографски комплекс.

С-н 346 0:13 има една магия – 0:35 бъдещето

По време на дългогодишното изследване на видовете невестинско забраждане, наречени сокаи, етнографът Светослав Петров използва като източници не само музейни фондове, но прави и теренни проучвания. В резултат на проучванията си, той е възстановил три вида сокаи.

Етнологът представи нагледно как се оформят те, и наблегна на характерните елементи на всеки вид. Първо бе направена демонстрация на търновският тип сокаи, като Светослав Петров представи тъкани и други елементи. При забраждането се поставя като основа червена кърпа, следват метална корона, 3-4 чифта скачени метални обеци, сребърни синджири, понякога замествани с мъниста. Сокаят се увива с кърпа с шевица, която невестите извезвали сами, а накрая се поставят монети. Бяха показани също ловешкият и габровският тип сокаи.

Интересен елемент е съчетаването им с ботуши, които са носели невестите. Любопитен факт е и че забраждането от Габровско е изобразено и на картина на художника Ян Мърквичка.

Вижте повече във видеото.

Русе отбеляза Деня на българския всеучилищен химн с възстановка и общоградско изпълнение на "Върви, народе възродени".

Честването, което се проведе за пета поредна година, е посветено на написването на текста от Стоян Михайловски през 1892 в крайдунавския град. Тазгодишният празник е особено специален, тъй като се навършват и 170 години от рождението на видния писател, общественик и учител в Русенската мъжка гимназия.

Възстановката, подготвена от Дружество "Традиция", пренесе публиката в епохата на Възраждането, за да проследи символичната среща между автора Стоян Михайловски и композитора Панайот Пипков.

Кулминацията на празника обедини всички присъстващи в общо изпълнение на Всеучилищния химн. Под съпровода на Детски хор "Дунавски вълни" с диригент Весела Тодорова на площада прозвучаха вдъхновяващите ноти на Панайот Пипков.

За да се превърне събитието в истински споделен празник, текстът на химна беше раздаден на публиката, така че всеки гражданин да се включи в хо́рa в прослава на българската просвета.

Вижте повече във видеото.

Дефицитът при сценичните изкуства е десетки милиони.

Това заяви в Русе министърът на културата Найден Тодоров. По думите му, в системата е нужна реформа, която включва и промяна в начина на финансиране.