Чакат се плащания, които са дори от изминалата година, да бъдат платени на човек, който е свършил дадена работа, или на фирма. Това е някакъв абсурд, защото освен че в момента ние не знаем с какви пари разполагаме, не знаем и с какви бюджети, тъй като не е приет държавният бюджет. Реално нито можеш да планираш, а вече започваш да не можеш да изпълняваш нормалните си функции. Ето например трябва да отидем да играем някъде и нямаме с какво да си платим горивото.

Не може да се гледа само количество за сметка на качеството. За да генерираш огромен приход, трябва да ходиш да играеш в различни точки на България, за да го изкараш. Парадоксът е, че изкарваш този огромен приход, бориш се, обаче имаш финансов таван. И дори да изкараш пари и да ти е гарантиран бюджет за заплати и други разходи, в някои случаи тези средства пак не ти се признават.

Да, ние сме идеалисти, да, работим в името на една по-голяма идея. Няма как да е без това. Абсолютно няма как да е без това и който няма поне малко идеалистична част в себе си, аз лично не знам как успява да съществува в сценичните изкуства и в културата изобщо. Така че трябва да има справедливост в заплащането, за да може да се подсигури бъдещето на тези културни институти, да има не само актьори, а и технически служби, хора, които работят в художествените ателиета и така нататък. И това всичко трябва да бъде обвързано в методиката на финансиране, а над нея трябва да стои национална стратегия за опазване и развитие на културата в България.