Над 5000 души посетиха осмия фолклорен фестивал посветен на греяната ракия и зелевата чорба в сливополското село Бабово.

За перфектната организация се погрижиха от кметството и Народно читалище "Никола Йонков Вапцаров - 1927". По традиция значителна подкрепа за празника оказаха и от Община Сливо поле

Като потомци на първите заселници в Бабово, пазим и съхраняваме народните традиция, каза при откриването на фестивала кметът на Бабово Пламен Пенков.

От своя страна кметът на Община Сливо поле Валентин Атанасов поздрави организаторите за отличната подготовка на фестивала и за съхраняване на фолклорните и кулинарни традиции.

Сред основните атракции за поредна година беше добре познатата Юнашка тава, в която беше приготвена зелевата чорба. За празника бяха приготвени и близо 600-700 порции кметски кебап.

Всеки, дошъл да уважи празника, имаше възможността да опита и греяната ракия от село Бабово.

По време на празника се проведоха и конкурсите за "Най-напет юнак" и "Най-лична мома", като победители станаха съответно Огнян Димитров от Бяла и Владимира Недялкова от село Просена.

Сериозна беше и конкуренцията в конкурса за най-автентична старовремска софра, който бе спечелен от Фамилия Симови от село Сребърна.

Вижте атмосфера от празника във видеото.

С церемония по полагане на цветя и прожекция на тематични филми Регионалната организация на евреите „Шалом“ в Русе с председател Панайот Тотев отбеляза 80-годишнината от спасяването на българските евреи.        

Филмът на Милотин Бараков „Голяма история на малките истории“ представи моменти от антисемитската политика по време на Втората световна война.

„Спасяването на нашите съграждани евреи е апотеоз на народното обединение, не и без подкрепата на общественици и народни представители. Това е преди всичко общобългарска кауза, на целия ни народ. Трябва да помним историята и да не забравяме, че освен спасените близо 50 хиляди в България, хиляди евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пиротско губят живота си. Ужасът на войната не бива да бъде забравен“, отбеляза кметът Пенчо Милков.

На събитието присъстваха още представители на Областна администрация - Русе и председателят на Общинския съвет Иво Пазарджиев, който подчерта, че е особено важно историческата памет да се съхранява, за да достигне истината за събитията до младите поколения.

Цветя пред паметната плоча на загиналите евреи поднесоха официалните лица и русенци. По-късно бе прожектиран и филм, съдържащ разкази на преминали през нацистките концлагери.

България е една от малкото европейски страни, която успява да спаси от депортиране евреите, живеещи по нашите земи.  На 10 март 1943 година Българската православна църква, в лицето на софийския митрополит Стефан и пловдивския митрополит Кирил предотвратяват депортацията на стотици евреи от Пловдив. В същото време заместник-председателят на Народното събрание Димитър Пешев и 43–ма народни представители разкриват тайната спогодба между България и Третия райх за депортиране на десетки хиляди евреи и осуетяват плановете на нацистка Германия. 

Голяма заслуга за този акт имат и четирима българи от Кюстендил – Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Иван Момчилов и Петър Михалев.

В Израел те са признати от мемориала Яд Вашем като „Праведници на света“ – почетно звание, което се дава на хора с нееврейски произход, рискували живота си при спасяването на евреи по времето на Холокоста.

Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март.

Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.

Започнал като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни (и особено в Източна Европа – в бившия СССР и бившия съветски блок). В някои страни (като нашата, например) денят е изгубил политическата си окраска и става просто повод да изразим своята симпатия и внимание към жените около нас.

Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда масово обедняване и поради това – протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк.

Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против изключително тежките условия на труд и ниските заплати. Работничките са брутално атакувани и разпръснати от полицията.

Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.

8 март е денят, в който ние, жените днес, си припомняме и почитаме всички онези наши сестри в миналото, които проправяха пътя ни дотук – да сме независими финансово, да имаме равни права спрямо мъжете във всяка сфера на живота. 

Денят на жената у нас започва да се празнува след преврата на 9 септември 1944 г. с идването на власт на Българската комунистическа партия. С времето 8 март скъсва връзките с комунистическото си минало и се превръща в истински празник за обичани дами, майки, баби, сестри и т.н.

В над 25 страни по света Международният ден на жената е обявен за официален празник.

С патриотичен флашмоб и фолклорна инициатива в Търговище бе отбелязана 145-ата годишнина на Освобождението на България.

Бе отслужен и молебен за здравето на българския народ в храм "Свети Иван Рилски".

Пред паметника в местността "Боровец" бяха поднесени венци и цветя в памет на загиналите за свободата на България. Присъстващите чуха и откъси от стихотворението "Елегия" на поета-революционер Христо Ботев.

След това се състоя патриотичен флашмоб на площад "Свобода", където деца от три училища, облечени в тениски с цветовете на националния флаг, пуснаха в небето балони в бяло, зелено и червено, за да отбележат 145-ата годишнина от Освобождението на България.

Слово по случай 3-ти март произнесе кметът на Община Търговище д-р Дарин Динитров.

Проявите в Търговище по случай националния празник продължиха с инициативата "Да се хванем на хорото", организирана от Фолклорен клуб "Омая".

Вижте атмосфера от празника във видеото.

Разград отбеляза тържествено националния празник Трети март.

Стотици жители на града се събраха на площад "Възраждане", за да отдадат своята почит и признателност пред героите, жертвали живота си за Свободата на България.

Пред мавзолея-костница и войнишкия паметник на площада бяха поднесени венци и цветя от институции, организации, партии и граждани.

На фона на акапелно изпълнение на химна на България от талантливите Дея Куманова и Надежда Дочева, един от най-новите почетни граждани на Разград Ремзи Реджеб Осман издигна българското знаме на площада.

В приветствието си към жителите на Разград кметът Денчо Бояджиев припомни трудния исторически път на България.

Петокласникът от ОУ "Н.Й.Вапцаров" Михаил Стоядинов, който е един от призьорите в конкурса "Аз рецитирам българска поезия", изпълни стихотворението "Трети март" от съвременната българска поетеса Кръстина Тодорова.

Патриотичното настроение за празника се приповдигна с изпълнението на танцов етюд от Капанския ансамбъл, който пресъздаде изпращане на опълченци за битка, както и посрещането им след това.

Над 40 организации и институции поднесоха венци и цветя пред мавзолея-костница. Войнишкият паметник също беше отрупан с цветя от граждани, които се преклониха пред саможертвата на героите, отдали живота си за свободата на България.

Вижте атмосфера от празника във видеото.