За трети пореден път Русенският университет ще избира Будител на годината.

Ще бъдат отличени 14 преподаватели от различните факултети и трите филиала на висшето училище в Разград, Силистра и Видин. Един измежду тях пък ще бъде отличен с почетната награда "Будител на годината на Русенския университет"

Изборът ще стартира на 1 ноември, като гласуването ще е онлайн, обяви председателят на Судетския съвет Станимир Бояджиев.

Ще бъдат раздадени и две специални награди - почетна диплома "Будител", която ще се присъди за популяризирането на културно-творческия живот на университета, както и почетна диплома "Будител" за развитието на академичния спорт.

До 26 ноември ще продължи онлайн гласуването, като в него могат да се включат всички студенти и докторанти. Награждаването ще стане на специална церемония на 30 ноември.

Започна 56-та Годишна научна конференция на Русенския университет.

Форумът е посветен на четвъртата индустриална революция и влиянието й върху хората, а в него ще бъдат представени над 400 доклада на участници от 10 държави.

Един от докладите на конференцията е свързан с аквафотомиката – наука за водата и светлината  и нейното приложение в индустрията. Негов автор е преподавателят в университета в Кобе, Япония проф. д-р Румяна Ценкова.

Приветствие към участниците в научната конференция отправи ректорът на Русенския университет проф. д-р Велизара Пенчева.

Научната конференция на Русенския университет продължава и през следващите два дни.

С кръгла маса на тема "Висше образование. Акредитационна система. Предприемачество" започват паралелните събития в рамките на Годишната научна конференция на Русенския университет.

В кръглата маса участва заместник-началникът на отдел "Иновации" в Европейската комисия - Георги Димитров.

Представители на академичната общност дискутираха ключовите национални възможности в системата за висше образование по отношение на седемте области на онлайн инструмента за самооценка за иновации и предприемачество. Русенският университет е сред пилотните висши училища, които се включиха в проекта, иницииран от Европейската комисия.

Георги Димитров съобщи, че през следващата година Русенският университет ще бъде домакин на голям международен форум в рамките на европредседателството.

Той заяви още, че след 2020 година европейското финансиране ще бъде насочено към иновации, предприемачество, промяна на институционалната и организационната култура в образованието, лидерство и инициатива.

Екип на университетската болница и русенското висше училище разработиха устройство, което бързо и точно определя часа на смъртта.

Според изпълнителния директор на УМБАЛ - Русе, който е и съдебен лекар д-р Иван Стоянов, уредът е изключително полезен, тъй като спестява време, което е много важно особено в криминалистиката.

Апаратът работи чрез натиск към тялото на трупа. То може да изчисли часа на смъртта само за 30 секунди, докато при нормални обстоятелства за това са нужни по 4 часа.

Уредът е разработен от екип на доц. д-р Анелия Манукова от Русенския университет.

Апаратът вече е получил сертификат от патентното ведомоство през април тази година.

България и Румъния направиха равносметка за 10 години членство в Европейския съюз.

Това стана на трансграничен форум, който се проведе в Канев център на Русенския университет. На него присъстваха евродепутати от съседните държави, от различни политически семейства, които откроиха ползите, както и начертаха нужните политики за по-доброто развитие на България и Румъния в ЕС.

Според евродепутата Георги Пирински и двете държави са извлекли много ползи, заради еврофондовете и възможностите за пътуване и образование, което обаче е породило и немалко проблеми.

Румънския евродепутат Мария Грапини смята, че едва сега Европейската комисия започва да обръща внимание на България и Румъния.

Основен проблем, който бе очертан по време на форума бе изтъканат фактът, че през тези 10 години еврочленство за България и Румъния, двете държави така и не бяха допуснати в Шенгенското пространство. Имало обаче позитивни индикации от Европейската комисия.

На форума бяха обсъдени и бъдещите перспективи пред членството на България и Румъния в Европейския съюз. Според Георги Пирински трябва да се заложи на свързаността, премахване на неравенствата и дигитализацията.

Бяха дискутирани и предизивкателствата пред българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 година.