България и Румъния направиха равносметка за 10 години членство в Европейския съюз.

Това стана на трансграничен форум, който се проведе в Канев център на Русенския университет. На него присъстваха евродепутати от съседните държави, от различни политически семейства, които откроиха ползите, както и начертаха нужните политики за по-доброто развитие на България и Румъния в ЕС.

Според евродепутата Георги Пирински и двете държави са извлекли много ползи, заради еврофондовете и възможностите за пътуване и образование, което обаче е породило и немалко проблеми.

Румънския евродепутат Мария Грапини смята, че едва сега Европейската комисия започва да обръща внимание на България и Румъния.

Основен проблем, който бе очертан по време на форума бе изтъканат фактът, че през тези 10 години еврочленство за България и Румъния, двете държави така и не бяха допуснати в Шенгенското пространство. Имало обаче позитивни индикации от Европейската комисия.

На форума бяха обсъдени и бъдещите перспективи пред членството на България и Румъния в Европейския съюз. Според Георги Пирински трябва да се заложи на свързаността, премахване на неравенствата и дигитализацията.

Бяха дискутирани и предизивкателствата пред българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 година. 

В молдовския град Тараклия подписаха договор за създаване на международен консорциум в сферата на науката и образованието.

В него влизат Русенският университет "Ангел Кънчев", Великотърновският университет "Св. Кирил и Методий" и Тараклийския държавен университет "Григорий Цамбак" в Молдова.

Под документа се разписаха ректорите на трите висши училища. Това стана на официална церемония, на която присъстваха и президента на Молдова Игор Додон и вицепрезидента на България Илияна Йотова. 

Проф. д-р Велизара Пенчева заяви, че в рамките на консорциума, Русенският университет ще съдейства за разширяването на специалностите във висшето училище в Тараклия, с което той да привлече повече студенти. Според нея подобни международни партньорства са необходимост.

Сега предстои сформирането на Административния съвет, който ще управлява дейността на консорциума. В него влизат тримата ректори и председателите на Общите събрания на университетите. Веднага след това ще започне и конкретното планиране на дейността на консорциума.

Обществено обсъждане на актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България събра в Русенския университет експерти от няколко области в Североизточна България.

В дискусията участваха директорът на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерски съвет - Елеонора Николова, представители на заинтересовани страни, институции, областни и общински администрации, неправителствени организации от Русе, Търговище, Разград и силистра.

След представянето на актуализираната стратегия, участниците в срещата отправиха конкретни предложения за допълнения на съдържанието.

Във Видин се проведе обществено обсъждане на актуализираната стратегия за национална сигурност.

Събитието бе с цел да запознае гражданите на Северозападния регион на планиране с готвените промени в документа.

По покана на на представители на Кабинета на премиера срещата бе организирана и се проведе във филиала на Русенския университет в крайдунавския град. Една от причините Русенският университет да бъде избран за домакин и организатор на общественото обсъждане е приносът му към сигурността на страната благодарение на разкритите специалности в това направление.

По време на представянето на актуализирания документ са били обсъдени въпроси, които касаят Видин и региона. Ректорът на Русенския университет проф. д-р Велизара Пенчева заяви, че е въпрос на политика на висшето училище да помага на видинския регион да се развива.

Подобни обществени обсъждания на актуализираната стратегия за национална сигурност ще се проведат в 7 града на страната.

С 5-то място от Екомаратона в Истанбул за автомобили от градски тип задвижвани с водород, се завърна екипът на Русенския университет.

С един кубичен метър компресиран водород, болидът е успял да измине 95 километра още с първото излизане на пистата. По този начин прототипът на Русенския университет се класира за състезанието в Лондон през май следващата година.

Предстои много работа по автомобила до състезанието в Лондон, обясни ръководителят на русенския отбор гл. ас. д-р Иван Белоев. Целта е представянето на автомобила в британската столица да е още по-добро.

За Екомаратона скледващата година, се очаква ожесточена конкуренция в категорията на автомобилите, задвижвани с водород.

Освен престижното 5-то място, отборът на Русенския университет спечели специалната награда за дизайн и цялостна изработка на автомобила.