Пенсиониран мъж от Търговище вече няколко години майстори парен локомотив в гаража си.
Вложените материали ги купува сам или пък ги намира от вторични суровини.
Бай Реджеб е бил на 16 години, когато за пъв път научава какво е парна машина. Всичко започва така:
"Учебник по физика и там видях схемата на локомотива. И там като видях, много ми хареса схемата – простичко е, оттогава по-честичко се занимавам с това нещо, вземам, пробвам. Един път бях направил в Консервената, беше по-мъненко, вървеше. Не знам защо, но много ми харесва, влюбен съм в парната машина бе, де да знам, харесва ми. Като запаля тука огъня, като започва да вдига манометъра, много приятно нещо е!", казва той.
Както и създателят на парната машина Джеймс Уат, бай Реджеб няма специално образование. Дълги години работи като електротехник и като такъв се пенсионира. Казва, че разбира от механика, както и от други дейности.
"Аз ако не разбирам, няма да мога да се справям с нищо. Тука има центровка, мъртви точки има – долна мъртва точка, горна мъртва точка, всичко точно иска, едно малко мърдане на центровката, пак спира."
Частите за направата на парната машина ги купува сам. Радва се, че има разбирането и подкрепата на съпругата си.
"Оня ден отидох и вземах тръбите, 16 тръби тука има, 16 тръби тука има, баяджа пари заминават, няма как, мерак, просто мерак!"
"До късно работи и аз го чакам, като дойде, тогава вечеряме. Някой път рано идва, някой път късно, тъй ще е. Не се сърдя, занимава се тука, занимава се!", раказа съпругата му Айше Ибрямова.
"Тя е толкова добричка, слава Богу, нищо не ми казва! Що пари съм дал, що пари съм дал братко, тя е кротка! Идва при мен тука, помага.", каза бай Реджеб.
"Ами и аз съм мераклия, какво да правя! От време на време и аз идвам тука, гледам и аз. Да направи машината, че да виждам как върви/смее се/.", обясни Айше.
Самоукият майстор казва, че има още доста работа по машината, но като стане:
"Ей тука ще я изкарам децата да се радват, после пак ще го прибера, тъй да виждат децата! Те не са видели такова нещо, те са виждали все леки коли и т.н., а парна машина не са видели. Искам да покажа на децата да видят какво нещо е, като работи. Много се радват, много, имам в Турция една внучка, Зелиха, тя много се радва, много."
Реджеб е сигурен в това, което прави и един ден ще пусне желязната машина да обикаля пред гаража му. Не бърза, защото според него „хубавите неща, бавно стават“.
Днес в двора на Първо основно училище "Христо Ботев" в Търговище направиха първа копка по проект за обновяване и модернизиране на общинската образователна инфраструктура.
Той се изпълнява по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
След приключване на строителните работи ще се извърши цялостна подмяна на наличното оборудване и обзавеждане в училището за близо 1 000 000 лева.
Общият бюджет, предвиден за изпълнение на проекта, възлиза на близо 9 800 000 лева, от които 120 хиляди - собствен принос на Община Търговище.
C тъpжecтвo и водосвет за здраве бяxa oтĸpити чeтиpи нoвoизгpaдeни плoщaдĸи в Дeтcĸa гpaдинa "Звънчe" в Tъpгoвищe.
Ha пpaзниĸа пpиcъcтвaxa ĸмeтът д-p Дapин Димитpoв, служители от общинска администрация, мнoгo poдитeли и гocти.
Hoвитe ĸътoвe зa игpa в двopa нa дeтcĸaтa гpaдинa ca изгpaдeни oт Общинско предприятие "Флopa" и paзпoлaгaт c paзлични cъopъжeния, cпopeд възpacтта нa дeцaтa – люлĸи, ĸaтepyшĸи, пъpзaлĸи, виcилĸи и бeceдĸи. Инвестицията от местния бюджет е за 250 000 лева.
B дeтcĸа градина "Звънче" ce възпитaвaт 102 дeцa, paзпpeдeлeни в 4 гpyпи.
Общо 17 детски площадки, включително и по селата, изгражда тази година Община Търговище.
Tъpгoвищe се нареди сред едва 4-те общини в страната, които разполагат с плoщaдĸa зa ĸoмпocтиpaнe нa pacтитeлни и биopaзгаpaдими oтпaдъци.
Cтoйнocттa нa инвecтициятa e зa нaд 1 милион лева, ĸaтo близo 280 xиляди ca oтпycнaти oт oбщинcĸия бюджeт. Площадката се намира в индустриалната зона на града и заема площ от около 5 декара.
Полученият краен продукт, след обработката на биоотпадъците, ще се използва за наторяване и да се реализира на пазара за продажба. Закупените 120 контейнера пък ще бъдат разположение в близост до заведения за обществено хранене и ресторанти в града за хранителни отпадъци.
Предвидено е да бъдат изградени още две площадки – за строителни и едрогабаритни отпадъци.
"От ръката Тревненска", така е озаглавена гостуващата в Търговище изложба от Трявна.
Експозицията е дело на Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство в града.
Изложбата представя художествените занаяти дърворезба, иконопис, архитектура, които изграждат най – старата художествена школа у нас, възникнала през втората половина на XVII век. Днес Националната гимназия по приложни изкуства "Тревненска школа" продължава традициите й.
"Тези занаяти представляват интерес сред всички поколения посетители, възрастните хора откриват в тях нещо познато, но позабравено, а за младите хора е любопитен начинът по който са ставали нещата някога. Предимството на тази изложба е, че показва отчасти разбира се, занаятите в тяхното развитие.", казваглавният уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна Даниела Дафкова.
В изложбата са представени и занаяти, в които тревненци имат принос за развитието на културата у нас – розопроизводство, казаслък , който е декоративен текстилен занаят, работен изключително в Трявна и Одрин.
"Свързан е с изработката на украса за коне, казасите се изработват от тънка вълнена прежда, от коприна, лен, елементите на тази украса, това са топчетата първо които ги правят, след това тези топчета се оплитат в прежда, за да се получи пюскюла, на който в краищата се слагат мънистата. Пюскюлите се използват за елементите от украсата на конете, това е углавник, който се слага на челото на коня, а това е кускун, или подопашник, който се слага на опашката на коня.", разясни Даниела Дафкова.
Представени са и занаяти като куюмджийство и мутафчийство, занаят, при който в Трявна се прави опит да бъде механизирано производството. Практикува се до 60-те години на XX век… Но Тревненската школа е известна най-вече в областта на иконописта.
"Когато зографът получи поръчка за рисуването на определена икона, върху хартия той прави модел на иконата. След това този модел се слага на една подложка, тунбе се казва, набожда се по очертанията на иконата, този модел се слага върху подготвената вече за работа дъска. И с въглищен прах, сложен в торбичка се минава по контурите на иконата, така, че очертанията остават върху дъската. Следва подсилването на тези очертания и майсторът започва работата по самата икона.", каза още тя
"Първо се вижда орнамента в мислите, представяш си го и вземаш листа и почваш да рисуваш, след това като е готов проектът, се изкопира върху дърво, сега вече с машини, навремето ръчно, се отнема фона, изрязват се ажурите. И вече се нахвърля грубо кое листо откъде ще мине, кое клонче, кое остава напред, кое назад, кое минава отдолу, кое отгоре. Като се нахвърлят тези неща, се влиза в по-голям детайл.", сподели дърворезбарят в музея Антон Николов.
В експозицията са изложени още оригинални предмети, майсторски свидетелства, снимки, инструментариум, копирки за икони. Желаещите могат да ги видят през следващите два месеца в Регионалния исторически музей в Търговище.