От 12 септември Румъния въвежда допълнителни ограничителни мерки за пътуващите от България.

Причината е включването на страната ни в списъка с държави от "червената зона".

Считано от 00:00 ч. на 12 септември българските граждани, които влизат в Румъния подлежат на 14-дневна карантина. Изолация не се налага за ваксинираните срещу COVID-19, като до влизането в Румъния трябва да са изминали най-малко 10 дни от завършването на пълната схема за ваксинация, което се доказва с цифров COVID сертификат на Европейския съюз или с документ, издаден от здравното звено, където е била поставена ваксината.

На карантина не подлежат и лица, които представят ковид сертификат за отрицателен PCR тест, направен до 72 часа преди влизането в Румъния, като в този случай могат да пребивават в страната максимум до 3 дни.

От карантина се освобождават и доказано преболедувалите COVID-19, деца до 6 години включително и транзитно преминаващи лица.

220 милиона лева от бюджета отиват за пътните фирми за покриване на част от натрупаните задължения.

Това стана ясно на днешното заседание на парламентарната комисия по бюджет и финанси. Средствата са част от дължимите от Агенция "Пътна инфраструктура" 1,3 милиарда лева към фирми от бранша. Останалата част от задълженията ще се плащат на две равни вноски през следващите две години.

Работници от пътностроителни фирми излязоха на протест пред сградата на Народното събрание, организиран от браншова камара "Пътища". Строителите заявиха, че не са получавали заплати от два месеца, настоявайки държавата незабавно да разплати натрупаните задължения към изпълнителите на ремонтите и поддръжката на пътища.

Според Десислава христова, която е председател на Съвета на директорите на държавна фирма "Автомагистрали", проблемът може да бъде решен като договорите за така наречените "инхаус" процедури бъдат трансформирани като договори за подизпълнение.

На заседание на комсиията по бюджет и финанси в Народното събрание, бе подкрепено предложението през актуализацията на държавния бюджет за тази година общо 220 млн. лв. да отидат за покриване на част от натрупаните задължения.

Вижте повече подробности във видеото.

Създават експертна българо-румънска комисия за възстановяването на ферибота между Русе и Гюргево.

След като се утвърди корабната линия, ще бъде обявена обществена поръчка за избор на превозвач. 

Официално разрешение за експлоатирането на фериботната линия от Русе до Гюргево ще бъде взето до средата на октомври.

Експертната българо-румънска комисия ще следи за реализирането на проекта. Освен това тя ще контролира изпълнението на маршрута, разписанието и спазването на мерките за безопасност при речния транспорт на стоки и хора.

От румънска страна продължават срещите с институции, така че и там да се предприемат своевременни мерки за възобновяването на фериботния терминал.

Двете страни се договориха за ръководител да бъде избран български представител. 

Припомняме, че фериботът ще бъде ползван за тежкотоварния трафик, като на този етап идеята да има два кораба, като на денонощие да се обслужват над 200 камиона в едната посока.

Цялата процедура не би трябвало да отнеме повече от час и половина. Самото преминаване на реката ще бъде в рамките на около 30 минути, като още максимум по толкова ще отнема натоварването и разтоварването на тировете.

Вижте повече подробности във видеото.

Правителството предлага отговорността за оградата по границата да бъде изцяло към МВР.

Това обяви премиерът Стефан Янев след проведеното днес заседание на Съвета по сигурност.

По думите на министъра на вътрешните работи Бойко Рашков, ще се необходими около 4 милиона лева за ремонтни дейности на съоръжението и прилежащата пътна инфраструктура.

Вижте повече подробности във видеото.

Създадоха дигитална библиотека по трансграничен проект между България и Румъния.

Партньори в проекта са Регионална библиотека "Любен Каравелов" в Русе и Окръжната библиотека в румънския град Крайова.

Общата цел на проектa "Писмени съкровища по Долен Дунав" е насърчаване на съвместното опазване, защита, популяризиране и развитие на писменото нематериално културно наследство на трансграничния регион България - Румъния. Това става чрез диверсификация на туристическите услуги и развитието на литературния туризъм като основен фактор за използване на общите предимства и потенциали.

По проекта са разработени литературни маршрути, обхващащи места от двете страни на Дунава, в които се преплитат история, културни забележителности и литература. Създадена е и дигитална библиотека, основно на български и румънски език.

Резултатите от проекта могат да се видят на специално създаден литературен сайт. Иградена е и мрежа на заинтересованите страни, която включва представители на библиотеки, музеи, галерии, читалища, туристическия бизнес и местните власти.

Вижте повече за проекта във видеото.