Народното събрание ратифицира Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Република Македония.
По време на дебатите, Валери Жаблянов изказа своето лично становище, с което не се ангажира и групата на БСП, че документът стъпва върху македонизма, защото признава съществуването на два народа и два езика.
"Изказвам се с една молба да спрат фанфарите поне за три минути и в лично качество на народен представител, отговорен пред собствената си съвест", заяви Жаблянов
Според Пламен Манушев от ГЕРБ Договорът за добросъседство с Македония ще даде възможност на всички, които се чувстват българи в Македония да го кажат свободно.
"Нашите народи, които в миналото са били един, ще продължат да бъдат такива и договорът дава възможност за това. Договорът не е предателство, а исторически пробив в отношенията между два братски народа", посочи Манушев.
Министърът на външните работи Екатерина Захариева благодари на всички, които през годините са работили за този договор.
"Няма как интересите на България да са различни от това да имаме стабилна, демократична и приятелска Република Македония", категорична бе Захариева.
Договорът за добросъсъедство с Македония бе приет единодушно с галсовете на 186 народни представители.
България има четири приоритета по време на председателството на Съвета на европейския съюз.
Това каза в европарламента в Страсбург министър-председателят Бойко Борисов.
"Четири са нашите основни приоритета – бъдещето на младите хора в Европа, Западните Балкани и свързаността в региона, сигурна и стабилна Европа и дигиталните умения. Ако ние не го направим, интересът, който има Русия, Турция, Китай ще го направят, защото имат интереси на Балканите", категоричен бе Борисов.
Бойко Борисов каза още, че ще се работи и по въпроса с разпределението на мигрантите в ЕС.
"Има няколко държави, в които са струпани много мигранти, други, които не искат да приемат такива, и трета група – Италия, Гърция и България – които са на границата. Трябва да се направят сигурни центрове, близо до военните конфликти, за да могат след това хората да се върнат по своите родни места и да участват в тяхното възстановяване. Икономическите мигранти трябва да бъдат допускани до там, където има нужда от тях. Това са моите предложения по този проблем", каза още Борисов пред Европейския парламент
Премиерът Борисов също така подчерта важността на единната отбранителна и енергийна политика за бъдещето на Евросъюза.
Парлементарната група на БСП внесе вота на недоверие в деловодството на Народното събрание.
Мотивите са описани в десет страници, но основното е провалът в борбата с корупцията, каза лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тя заяви още, че партията не се счита за уязвима на тема корупция.
"Има тежки констатации на правоохранителните органи, че системите на приходните агенции са пробити. Че в тях се влиза от множество точки, че се заличават данни на акцизни стоки, поради което не се внася акциз и ДДС на определени стойности, които не мога да ви споделя, защото е класифицирана информация", заяви пред журналисти Нинова.
От ГЕРБ коментираха, че вотът е обречен на провал.
"Докато в Брюксел, докато цяла Европа приветства българското председателство, в лицето на делегацията, водена от Борисов, тук в Народното събрание ставаме свидетели на едни самоцелни действия, които целят само да имитират политическа дейност.", каза депутатът от ГЕРБ Тома Биков.
Според него, вотът на недоверие няма да успее и защото не е насочен към конкретен министър или политика на правителството.
"Имаме бюджет, който разхлабва коланите на българите и точно сега да спрем този тренд за удоволствие на БСП да имитира дейност, няма да стане", категоричен бе още Тома Биков.
Вотът на недоверие е внесен само с 80-те гласа на парламентарната група на социалистите.
В Окръжен съд - Шумен започна делото за влаковата катастрофа в Хитрино от 10 декември 2016 година.
Обвиняеми са двамата машинисти, управлявали дерайлиралия влак. Димитър Михнев и Радослав Петков ще отговарят за смъртта на 7 човека и 14 пострадали.
Първото заседание на съда по делото бе разпоредително и на него като частни обвинители бяха конституирани всички пострадали и близки на загиналите. Това престъпление е по транспорта, за което се предвижда наказание от 5 до 20 години затвор.
Според държавното обвинение причина за настъпилото ЖП произшествие е, че товарният влак се е движил с двойно по-висока от разрешената скорост. Това е довело до претоварване и разрушаване на железния път и дерайлиране на част от вагоните. В обвинителния акт е посочено, че машинистът на товарната композиция Димитър Михнев не е изпълнил незабавно, точно и безусловно указанията на сигнала на предупредителния семафор. При навлизане в гарата управлявал влака със скорост 78 км/ч. и не намалил скоростта до 40. Вторият локомотивен машинист Радослав Петков не предприел действия за незабавно спиране на влака, след като Михнев не показал с действия, че управлява безопасно влака.
Адвокатите на машинистите поискаха отвод на прокурора Маргарита Георгиева. Те настояха и за връщане на делото за доразглеждане, тъй като не са им били дадени видеозаписи от огледи на дерайлиралите цистерни и локомотив. Съдът обаче отхвърли исканията.
По същество делото ще започне на 7 март. То ще се гледа по съкратената процедура, като няма да бъдат призовавани всички свидетели и вещи лица.
България изпълнява всички условия, за да се присъедини към Шенген и чакалнята на еврозоната.
Това каза председателят на Eвропейската комисия Жан-Клод Юнкер по време на пресконференция, която той даде пред медиите заедно с българския премиер Бойко Борисов след разговорите помежду им тази сутрин.
"България изпълнява всички условия, за да се присъедини към Шенген, въпреки че някои страни блокират това присъединяване, аз не бих отстъпил от тази позиция, ако се повдигне този въпрос. Готова е и за чакалнята на еврозоната ERM-2.", заяви Юнкер.
Министър-председателят Бойко Борисов заяви, че България ще настоява и ще държи твърдо за кохезионните фондове, тъй като за Балканите и новоприетите членки, те са жизнено важни.
"Ако има нещо, за което България ще настоява и ще държи твърдо, това е темата кохезионни фондове. Защото сме го поели като ангажимент, а и сме убедени, че за Балканите и новоприетите членки, те са жизнено важни.", каза Борисов.
По отношение на Западните балкани, Жан-Клод Юнкер заяви, че те трябва да имат ясна европейска перспектива. Според него обаче това може да стане в следващия мандат на европейската комисия.
"Добре е, че се отваря темата за Западните Балкани - скоро ще имаме среща на върха по тази тема и ще се радвам да науча какви са очакванията на страните. Не се очаква до 2020 година да се приемат нови членове в Европейския съюз, но по време на следващия парламентарен мандат ще има по-целенасочени занимания по темата, за да имат Западните Балкани ясна перспектива", категоричен бе председателят на Европейската комисия.
Жан-Клод Юнкер предаде на Бойко Борисов схема за газовите доставки в хъб Балкан, разработена от Европейската комисия.