Заради американските топлоелектрически централи работодателските организации в цялата страна са в протестна готовност.

Днес омбудсманът Мая Манолова се срещна с ръководителите на Асоциацията на организациите на българските работодатели.

Поводът е жалба срещу т.нар. "американски централи", която е подадена от Божидар Данев (БСК), Васил Велев (АИКБ), Кирил Домусчиев (КРИБ) и Цветан Симеонов (БТПП), в качеството им на физически лица. Според представителите на бизнеса, на двете дружества годишно се надплаща 486 милиона лева на непазарен принцип, които идват от джобовете на данъкоплатците.

"Отговорно твърдим, че те в постоянен и непрекъснат режим, с последователност, достойна за по-добри дела ни ограбват ежедневно, ежечасно и ежеминутно, като ни "измъкват" от джобовете по 14 лева на мегаватчас използвана електроенергия", казва се в жалбата.

Работодателските организации призовават за незабавно разследване и предприемане на мерки за пресичане на това нарушаване на правата на потребителите.

Случаят "Скрипал", след който редица страни от Европейския съюз експулсираха руски дипломати, бе обсъден днес в Министерски съвет.

Премиерът Бойко Борисов свика Съвета за сигурност, за да бъде изслушан посланикът в Москва Бойко Коцев. В крайна сметка се реши, че на този етап няма да се гонят руски дипломати от България.

"Подкрепихме решението на Съвета да се ограничим в пълната подкрепа на Великобритания. Бойко Коцев ни запозна с това, което се говори в Москва, чакаме повече доказателства. Към този момент не считаме, че трябва да гоним руски дипломати", категоричен бе Борисов.

Той изтъкна, че с гласуването си в Европейския съвет и НАТО, България е показала солидарност с Великобритания.

"С моето гласуване в Съвета на ЕС 28-те държави дадохме глас за извикване на консултации за нашия посланик на ЕС в Москва, досега съм провел няколко разговора с него. Показахме своята пълна солидарност към Великобритания", каза още Борисов.

Министър-председателят обясни, че според него привикването на българския посланик за консултации е достатъчна дипломатическа мярка

"Извикването на консултации в дипломацията е практика, която показва, че обръщаме сериозно внимание. Когато имаше Студена война, нещата бяха далеч по-спокойни. От месеци наред аз предупреждавам, че тази ескалация ще продължи", обясни премиерът.

Припомняме, че заради случая Скрипал досега повече от  20 държави предприеха действия за експулсиране на руски дипломати.

По 40 лв за Великден ще получат над 1 200 000 пенсионери с доход до линията на бедност.

Това стана ясно по време на днешното заседание на Министерски съвет.

За целта ще бъдат отпуснати 50 милиона лева, а добавките ще бъдат преведени с пенсиите за месец април. Право да я получат имат всички хора, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях е в размер до 321 лева включително.

"Решихме, ако подкрепите това наше предложение и сега за Великден да осигурим тези 50 млн. допълнително за българските пенсионери, които в рамките на 2-3 месеца Коледа - Великден са около 100 милиона, немалко пари", посочи министър-председателя Бойко Борисов.

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков благодари за отпускането на средствата.

"Това са 56.5% от пенсионерите в България. НОИ има готовност, след като Министерски съвет вземе решението, да го изпълни и с пенсиите за април, изплащането на които ще започне на 4 април, да изплатят и тези еднократни допълнителни суми", заяви социалният министър.

Получаването на сумите чрез пощенските станции ще бъде извършено по график, който ще бъде предварително обявен.

Споразумението за бежанците между Европеския съюз и Турция ще бъде продължено. Това стана ясно от вчерашната среща в Евксиноград.

По договорените условия, Турция ще получи следващите траншове от общо над 4 милиарда евро.

Според министър-председателя Бойко Борисов по време на срещата са поставени всички въпроси, включително вътрешнополитическите очаквания сред които и проблемът с тракийските бежанци. Той заяви още, че България е постигнала най-важната си цел – да гарантира външната граница на Европейския съюз.

"Най-важната си цел, която поставихме да си гарантираме външната си граница, като граница на Шенген е изпълнена", подчерта Борисов, който определи срещата като конструктивна.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза, че по темата за бежанците остават много близки партньори с Турция.

"Турция трябва да спазва демократичните стандарти. Искаме да окуражим Турция да работи със Съвета на Европа и да не уронва човешките права", каза на пресконференцията Туск.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че с Турция споделят геостратегически интереси свързани със сигурността.

"Що се отнася до борбата срещу тероризма, ние сме на страната на Турция защото ние искаме боррбата да продължи, но да бъде регулирана и да се извършва според международното право", заяви Юнкер.

Президентът на Турция Реджеп Ердоган изрази надежда, че периодът на лоши отношения с Европейския съюз е останал в миналото.

"Нашите операции с борбата с тероризма ще продължават, докато продължава да има опасност от тероризъм", допълни още президентът Реджеп Ердоган.

Днес от Пазарджик, лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че нищо изключително не се е случило на тази среща, тъй като нямало конкретни резултати.

"Нито по спора с Гърция и Кипърския въпрос, нито по отношение на присъединяването на Турция към ЕС, нито по въпроса за облекчаване на визите за турските граждани за ЕС. По нищо не се отбеляза съществен напредък и конкретни решения, по които да бъдем информирани", категорична бе Нинова.

Тя заяви също, че БСП ще иска стенограма от разговорите на срещата във Варна.

Днес във Варна се провежда среща на върха Европейски съюз – Турция. 

Очаква се основните теми да бъдат изпълнението на условията на споразумението с Турция за бежанците, както и обсъждането на конфликта на южната ни съседка с Кипър, Гърция и Италия за добива на газ на кипърския шелф. 

Разговорите ще се проведат в резиденция Евксиноград край Варна. В нея ще участват Жан-Клод Юнкер, Доналд Туск и Бойко Борисов от една страна, и турският президент Реджеп Ердоган от друга.

Идеята е срещата да премине под формата на вечеря, която се планира да продължи два часа, но е възможно и да бъде удължена.

Ердоган се придружава от външния министър Мевлют Чавушоглу, министъра по европейските въпроси и главен преговарящ Йомер Челик, министъра на енергетиката и природните ресурси Берат Албайрак, министъра на икономиката Нихат Зейбекчи и министъра на търговията Бюлент Тюфекчи. Група отговорни служители и представители на водещи медии също придружават Ердоган. 

По време на поклонение по повод Деня на Тракия президентът Румен Радев изрази своите очаквания за срещата.

"Надявам се премиерът да постави въпроса за ненамеса в Турция в нашите вътрешни работи, в изборния процес и в религиозните ни дела. Също така да бъде поставен и въпросът за обезщетенията за тракийските бежанци", посочи държавният глава.

Вицепремиерът Валери Симеонов коментира въпроса с мигрантите, който също се очаква да бъде обсъден.

"След като ще има среща трябва да има диалогичност. Да се надяваме, че ще имаме добри новини", лаконичен бе Симеонов.

Междувременно във Варна се състоя протест срещу визитата на Ердоган. Организатор бе партия "Възраждане". Според нейния лидер Костадин Костадинов по този начин те изразяват несъгласие с присъствието на турския президент на територията на България.

"Само преди по-малко от две седмици Ердоган определи една част от територията на България като част от територията на Турция. Точно поради тази причина ние смятаме, че неговото присъствие тук не е допустимо. Той изнудва лидерите на ЕС, иска от тях пари за нелегалните мигранти, които до голяма степен са продукт на собствената му политика. Присъствието на европейските лидери на срещата с Ердоган легитимира тази политика и довежда всичко, което той прави до капитулиране на лидерите на ЕС и ръководството на България пред исканията на Турция", смята Костадинов.

Посещението на турския президент съвпадна с отбелязването на 105 години от Одринската епопея и почитане на паметта на убитите в Тракия 60 000 българи по време на междусъюзническата война през 1913 година.