Панаирът в Търговище, който се провежда за 247-и път, е един от трите най-стари в България.
В миналото тържищата и пазарите са били мястото, където е кипял животът и са били събитие на годината.
През XIX век, панаирът е представлявал множество дървени дюкянчета. Търговци и занаятчии, обаче, решават да изградят панаирно градче.
Със специален султански ферман, с разрешение на управителя на Дунавския вилает Митхат паша, се взема решение да се изгради наистина едно невероятно архитектурно съоръжение. Точно каква е площта на съоръжението трудно може да се каже, но като дам съпоставка с настоящето, може да си представим един мол на открито с 2000 магазина.
РЕКЛАМА
Архитектурният план на Ески джумайският панаир от 1867 година е открит в архивния фонд в Истанбул и по него със средства на Общината е изработен макет на тържището с мащаб 1:100.
В дните на панаира той е изложен за посетителите в сградата на Славейковото училище към музея.
Панаирът постепенно се увеличава, идват повече търговци, става необходимост да се изгради един панаирен град, който да е извън пределите на града, който да е защитен с крепостни стени. Дюкяните, които са вътре в това новото панаирно градче да са подредени по равно, да няма главни улици, всички улици да са с еднакъв размер, това се прави умишлено – търговецът и посетителите да се почувстват, че са винаги на централно място. Освен централният вход, има и второстепенни входове – по правите улици да се върви и да се влиза със стоките.
Във времето специалистите от музея откриват различни сведения и артефакти, например като този османски печат, с който са били подпечатвани разрешителните за участие в панаира.
На него уредникът попада случайно по изображения в интернет от аукцион в Турция, който в последствие е откупен от музея.
На първия ред отгоре е изписано "панагири", на втория ред е изписано "Джумая атик", най-отдолу година - "1293". В Османската империя особено в 19-и век се използват двете календарни години. След всеки един панаир, предполага се, че печатите са били унищожавани, не става въпрос само за Румелийската територия на Османската империя, а изцяло за цялата империя нямаме познат такъв печат, който конкретно да е за панаир.
Градът ли е направил Ески джумайския панаир или той е направил града, този въпрос продължават да си задават специалистите от Регионалния исторически музей в Търговище.
